На днешната дата, 7 септември, за пореден път в Правец се събраха всички близки, роднини, жители на града, за да отбележат по достоен начин 108-та годишнина от рождението на дългогодишния държавен глава на България Тодор Живков. От Правец тръгва неговият жизнен път, управлява България повече от три десетилетия. Не малко е сторенето и построеното по негово време. Официалните гости, които дойдоха да почетат паметта на Тодор Живков, бяха кметът на Община Правец г-н Румен Гунински, Евгения Живкова - внучка на Тодор Живков, проф. Димитър Иванов, Иван Ченчев - депутат в Народното събрание, Валерия Велева - журналист, както и съратници , последователи, съграждани и гости от Ботевград, Етрополе и Костинброд.
Проф. Димитър Иванов за пореден уважи поканата да присъства на тази дата в Правец и да изкаже своята огромна почит и преклонение към Тодор Живков:
"Дължим голямо уважение към един политик, един държавник от межународна величина, с каквито не можем да се похвалим в най-новата си история за съжаление. За Живков можем да си говорим много и различно. И така си и говорим в последните 30 години. И въпреки лъжите и манипулациите с историческите факти, споменът за Живков не намалява. Макар и властта по негово време да се нарична еднолична, тоталитарна, диктаторска, тя не е била еднолична. Следствието срещу него не може да докаже нито едно еднолично решение на Живков. Всички решения, които касаеха държавата и обществото, са взимани с колективния подпис на Централния комитет, на Министерския съвет, на Народното събрание.Това е и причината да не бъде осъден, защото не беше консумирал престъпление. Когато говорим за Живков, трябва да говорим за лидерство от високо качество. Напук на всички квалификации и епитети за правешкия хитрец, за недоучилия полуинтелигент, Живков се оказа държавник от калибъра на най- изявените и исторически доказали се държавници в 1300 годишнината на Българската държава. Александър Фол - професор с международна известност, два пъти Министър в правителството на Живков, човек с буржоазен произход казваше: "Живков по делата, които сътвори за България, се равнява с княз Борис Кръстителят - както през IX век Михаил Борис покръсти българите и даде историческа перспектива за развитие на българите в следващите 1000 години, така и Живков даде насоки за едно дълготрайно развитие на България не само през XX и XI век". Историята не подготви човек от този калибър, който да го замести. Затова и стоя 33 години на власт. Отговорността от части е и на Живков, защото и той не подготви свой наследник. Едва сега през последните няколко години и в партията и в обществото започват да изкристализират определени визии и перспектива. Започва да се формира един екип от определени хора, които все още без да са на нивото на Живков, биха могли да станат продължители и възстановители на положителните тенденции, мислене и идейност на Живков. Той умееше да обича, да се радва, умееше и да се кара, умееше и да мрази. Вдъхновяваше много хора да го следват и да се стига до определени резултати. Даже и вашето село стана град и разви модерна промишленост, елетротехника. В областта на културата, на образованието, на духовността, на международния обмен, България всъщност потигна върха си с активното участие на дъщерята на Живков - Людмила Живкова. Нейното дело е естествено продължение на качествата на Живков, на стратегията му. След Стефан Стамболов и Георги Димитров няма друг български държавник с по-голямо международно признание освен Тодор Живков. Искам да изразя надежда, че политиката от такъв тип, какъвто водеше Тодор Живков, не е умряла в България. Разбира се, втори Тодор Живков не може да има в България и това го доказа дори и един негов фен - Бойко Борисов, който се опита и все още се опитва да бъде като Живков. Шаблони няма в историята, но втора Живкова политика би могло да има. "

След словото на проф. Иванов, водещите на програмата ни пропомниха и биографията с факти от личния и професионалния живот на Тодов Живков: "Аз съм и оставам Тодор Живков от село Правец. Мен трудно ще ме преглътнат. Аз съм голям залък в гърлото. Години ще минат, но и след моята смърт, ще засядам в гърлото на политици и историци, на партии и съюзи."
В края на тържественото честване на годишнината от рождението му, в негова памет бяха поднесени венци и цветя от инстицуциите в общината и от околните общини, от внучката му - Евгения Живкова, от всички близки, роднини и съграждани.