Преди 140 години на 20 април (8 април ст.стил)се ражда в с. Лъжене(Орханийско) видният диалектолог и етнограф Георги Попиванов.

Роден в семейството на свещеници. В началото учи в родното си село, а от 1889 г. – в Орханийското трикласно смесено училище. По-късно е ученик в Софийска мъжка гимназия и студент в Историко–филологическия факултет на Висшето училище в София. Още като ученик в Орханийското трикласно училище Георги Попиванов проявява интерес и записва народни песни и приказки. Ваканциите си прекарва в родното си село Лъжане и понякога слуша и записва говора на седналите на раздумка жени. Интересът му към местния диалект и фолклор се задълбочавал с всяка изминала година. Като ученик в класическия отдел на Първа мъжка гимназия в София и по-късно като студент по славянска филология, задълбочава изследванията си на народния фолклор и говор в Софийско и Орханийско. Слуша лекции при едни от най-видните български учени по това време – Александър Теодоров-Балан, Любомир Милетич и други. Знанията, славянските и западни езици, които усвоява, стават добра основа за по-нататъшните му научни занимания. Използва руски, френски, немски и сръбски език.

През 1896 г. е назначен като волнонаемен учител, за да събере необходимите средства и да продължи образованието си във висшето училище. През 1901 и 1902 г., вече завършил семестриално, учителства във Варна и Силистра. Диалектоложките му търсения и изследвания продължават и в тези краища на страната. През 1903 г. се дипломира и е отново в Орхание, вече като редовен учител – първо в Класното училище, а после и в Гимназията в продължение на 16 години.

През 1912 г. Георги Попиванов, който по това време е учител в Първа мъжка софийска гимназия, заминава на фронта като участник в Балканската война. През 1914 г. е обявена Първата световна война. Той участва в нея като ковчежник. След войните се завръща към своята професия и научни занимания. Разнообразна и ползотворна е и извънучебната му и обществена работа. Организира театрални постановки, излети и издава литературен лист „Нови дни“.

През 1920 организира честване, посветено на 70-годишната на Иван Вазов, за което е награден от Просветното министерство с орден „За гражданска заслуга“. От 1927 до 1933 г. семeйството му се премества в Шумен, където е назначен в Мъжката гимназия и лектор в Руската гимназия.

През 1933 г. Георги Попиванов се пенсионира. Прeмества се със семейството си в София, където обикаля софийските села, за да събира „обреченото на забрава и изчезване народно творчество“. От 1940 г. до смъртта си през 1963 г. живее в родното си село. Това е и един от най-плодотворните периоди в научната му дейност. Георги Попиванов умира на 85-годишна възраст. Два месеца преди това обществеността в Ботевград чества неговия юбилей. Получава десетки поздравления. Награден е с орден „Кирил и Методий“ – първа степен, почетен гражданин на Ботевград.

ВОЙВОДА МОМА

Засака Рада войвода,
дошли за нея сватове,
Рада си рече войвода
и на майка си говори:
"Турай, не турай дарове-
тури ми влашко ножленце
и ябълчица при него."
Па а повели сватове,
минали поле широко,
настала гора зелена.
Рада извади ножленце,
та се у сърце убоде.
С коприни кръви затиска,
па на сватове говори:
"Море сватове, сватове,
скоро ме дома водете,
на войводини дворове-
защо се вали войвода,
че има чардак от сребро
и има златни зтлавници."
И она са а завели
на войводини дворове.
Тогава се Рада извика:
"Боже, ле мила Божице,
защо съм дружка слушала!..."
И се од душа раздели.