„Братя, Народ, който се бори и пролива кръв за своята свобода и независимост, рано или късно ще тържествува. Без жертви няма свобода!.....
Българи! Ние трябва да въстанем като един человек, да посрещнем братските наши освободители и да съдействаме с всички сили на руската армия...
Нашият интерес, нашето бъдеще, самото наше спасение изисква да въстанем всинца. Отечеството ни вика на оръжие! Нека първия гръм на руския топ да ни намери готови за тая свещена борба.”

Българското Освобождение стана възможно, благодарение на успешния ход на Руско-турската освободителна война. Третата успешна военна операция след Шипка и Плевен е Зимното преминаване на Балкана от воините на генерал Гурко и решава окончателно изхода на войната.

Първата успешна битка по пътя за овладяване проходите в Западна Стара планина е боят за Правешките височини при Бърдо. Битката при Правец е една от големите в хода на Руско-турската освободителна война.

Географското название на височината, арена на събитията е Цонина могила, където е изграден мраморен обелиск в памет на загиналите руски и финландски войни в боевете при Правец. 66 освободители остават костите си тук. В тези паметни боеве в укрепленията загиват 137 турци, пленени са около 50, завзето е много оръжие, пленени са 2 знамена.
На 09 (21).ХI. генерал Гурко дава заповед за атака на турския авангард на Шакир паша при Правец. Ябланишкият отряд се разделя на три колони. Генерал-майор Елис настъпва по шосето от Ябланица към Правец. Генерал-майор Раух през Видраре, Калугерово и Правешка Лъкавица трябва да обходи турските позиции при Правец и да ги атакува във фланг и тил. За да не могат турците от Орхание и Етрополе да окажат помощ, срещу тях се насочват други руски части.
Оръдейният ураган започва още през нощта на 10 (22).ХІ, не заглъхва и на другия ден, когато в 3 часа след обяд в тил на противника пристига колоната на генерал Раух откъм Видраре и Калугерово през Правешка Лъкавица. Отрядът на генерал Раух завзема три височини. Страховит и неимоверен е преходът на руските войни от с. Видраре до Правешките височини.
Походът до подстъпите на Правец трае 22 часа без минута почивка. Откъм Осиковица към Правешкия проход настъпва отрядът на генерал Елис. При генерал Елис пристига генерал Гурко, придружаван от генерал Шувалов, командващ войските и за битката при Правец. Отрядът на генерал Елис държи турците под постоянен обстрел, а стрелците на генерал Раух, в тил на противника, изкачват планинския връх, обвит в облаци. В това време отрядът на генерал Дандевил, напредващ към Етрополе, завзема доминиращия над околността връх Острома.

Седемстотин коли от Етрополе, Правец и околните села заминават в помощ на освободителите. Правчани се включват в помощ на руските войни. Те събират хранителни продукти, осигуряват добитък за руския обоз, проправят пътища в мразовитата зима, служат като водачи на русите по пътеките в Балкана.

Боят при Правец завършва с блестящ успех на руската армия. Овладяна е Предната турска позиция в Предбалкана и пътят към Етрополе, Орхание и от там към София е открит.



Източник: balkanec.bg