Това каза в зала „Орханиец” тази вечер от 17.00ч проф. Христо Пимпирев, ръководител на ежегодните национални научни експедиции до Антарктика и председател-учредител на Българския антарктически институт по време на среща-разговор по повод 50 години от стъпването на българин на Антарктида. Това се случва на 3 февруари 1967, когато нашият съгражданин осъществява голямата си мечта на своя кратък живот. Умира няколко години след това от бъбречна недостатъчност – на 16 юни 1971 г на 40 години.

Кои са родителите на Цончо Чапанов? Биографичните данни на бележития ботевградчнин изнесе директорът на музея Тодорка Коцева. Майката Радка Родева е родена 1888г и е завършила Цариградския колеж. Бащата Коста Чапанов е известен търговец от Орхание. Семейството има двама сина: Христо – счетоводител и Цончо- аеролог, завършил физика.

Цончо Чапанов е роден 9 август 1930г. Завършва с отличие Ботевградската гимназия. От 1957 г е научен сътрудник, ръководител на Лаборатория по радиосондажи към Централното управление на хидрометереологичната служба при БАН.

През 1967 г е включен в състава на 12-та Съветска антарктическа експедиция, като част от международен екип. На 19 януари отпътува със самолет от Ленинград през Индия, Индонезия до Австралия, откъдето с ледоразбивача „Об” пристига с полярната съветска база „Мирний”. На 3 февруари 1967 г за първи път се развява българско знаме на Ледения континент. Цончо Чапанов е принуден да се завърне на 6-тия месец от предвидения 18-месечен престой. Той остава в историята като първия български учен – метеоролог, работил в Антарктида. Автор на редица научни публикации.
С указ на Президента на Република България от 31 май 2016 г. на името на първия български полярник е наименуван връх Цончо Чапанов на Антарктическия полуостров в Антарктида.


Гости на събитието, което е част от културната програма на Исторически музей-Ботевград, бяха кметът Иван Гавалюгов, Йордан Йорданов – дългогодишен командир на българската полярна база, Борис Станимиров – родственик и участник в 24-та експедиция, проф. Васил Ангелов – племенник на Ц.Чапанов, Драгомир Матеев – участник в 6 експедиции и един от ръководителите на логистиката на научната база в Антрактида, Деспина Чапанова – първа братовчедка, която е дългогодишен ръководител на Изчислителен център в София. Тя дари на Исторически музей Родословно дърво на рода на семейство Чапанови. Тук бяха племенникът Димитър Чапанов, внукът Филип Чапанов и неговата майка Таня Чапанова.

Съпругата на Цончо Чапанов -Елена не присъства на срещата, но в интервю разказва, че руснаците, които работели със съпруга й го наричали Оскар, тъй като името му било трудно за произнасяне. По нейните спомени Чапанов е работил с три полярни бази при температури, достигащи минус 70 градуса.

В откровен разговор пред ботевградчани, сред които и възпитаници на ППМГ”Акад.проф.д-р Асен Златаров” професор Пимпирев сподели акценти от своята дейност на Ледения континент. Да се срещнат с него бяха дошли негови възпитанички, завършили различни специалности в Софийски университет – Петя Мишева, Татянка Грухланска и Надка Йошовска.

„Много се радвам, че днес съм тук в Ботевград, който остави диря в съвременната история на България. Радвам се да видя мои студенти. Поводът е знаменателен, защото историята забавя, но не забравя. Антарктида е кухнята на цялата планета, защото всички знаем, колко са важни климатичните промени. Когато Цончо Чапанов стъпва на континента,  те не са все още били фокуса на вниманието на световната общественост, както е сега, но той дава своя принос в изследване климата на Анатрактида, от който зависи климата на цялата планета”, заяви проф. Пимпирев. По думите му първата българска експедиция е от 6 души и тя стъпва на Ледения континент 20 години след Чапанов – през 1987г. Българската научна база е наименована „ Климент Охридски” и се намира в Западна Антрактида. Първоначално се състои от две къщички. По-късно през 1993 г, когато българите пътуват с кораб на испанска експедиция, базата е ремонтирана и къщичките стават 4. Проф. Пимпирев, който е един от учредителите на Българската полярна база заяви, че общо 29 държави управляват Антарктида, а на България се пада една десета от това управление, тъй като има своя изследователска дейност на континента. Професорът припомни, че сред учредителите е и бившия външен министър Соломон Паси. Според проф.Пимпирев Антарктида е бъдещето на света, тъй като там се намира 90% от сладката вода на планетата. Той заяви, че е в процес на подготовка следващата 26-та българска експедиция.

Най-малките участници в срещата се включиха в нея с интересен въпрос, на който университетския преподавател и изследовател също толкова интересно отговори. На въпроса „Коя е най-интересната Ваша случка с представител на животинския свят” професорът отговори: „На втората експедиция през 1993-1994 г помогнахме на един ранен пингвин, който нарекохме Гошо. Той бе със счупено краче. Интересно, че неговата половинка му носеше докато си тръгнахме скариди. Всяка следваща година Гошо ни чакаше. Не знаехме дали бе той, но куцаше с единия крак, което подсказваше, че вероятно е той”. Накрая проф.Пимпирев коментира извода от тази случка, че има силна връзка между двойките от този животински вид, които сменят партньора единствено, ако умре. Нещо, което все по-рядко се среща при хората.

Проф. Христо Пимпирев връчи на директора на музея Тодорка Коцева почетния знак на Българския антарктически институт - Плакет с изображение на пингвин. Друза от планински кристал пък остави като подарък за музея проф. Васил Ангелов.
Срещата завърши с прочит на авторско стихотворение на инж. Павел Павлов от Скравена, озаглавено „Роден да води”.