Житие на Св. Никифор
Никифор се е родил в Цариград. Негови родители са били Теодор и Евдокия. Баща му бил мъченик заради това, че почитал светите икони. По време на царуването на Копроним той заемал длъжността нотарий по тайните царски дела и срещу него постъпил донос, че почита светите икони и изобщо християнството. Царят извикал Теодор при него с намерението на го накара да се откаже от христовата вярна, но усилията му били неуспешни. След жесток побой го изпратил на заточение в град Молин, където бил хвърлен в тъмница.
След време отново го накарали да се откаже от вярата си и той отново отказал. По заповед на царя той отново бил подложен на мъчения и отново изпратен в изгнание, където сле 6 години починал. Неговата съпруга Евдокия го следвала навсякъде. След смъртта му тя се върнала в Цариград, а Никифор, след като се изучил, получил при царя длъжността на баща си.
Никифор живеел достойно - той изучил книгите на гръцките мъдреци и божиите писания; бил красноречив, добър и благоразумен, обичан и почитан от всички. Като възмъжал, цар Лъв, синът на Копроним, го направил царски съветник. След смъртта на Лъв, при царуването на сина му Константин и майка му Ирина, в Никея бил свикан седмият Вселенски събор против иконоборческата ерес, където Никифор, където той изиграл важна роля.
След като цариградският патриарх Тарасий починал, Никифор бил избран за патриарх и тогава приел монашески чин, бил ръкоположен за свещеник, а след това, против желанието си и по убеждение на цар Никифор, в деня на Възкресение бил положен за патриарх.
След няколко години обаче на престола се възкачил Лъв Арменец, който бил жесток противник на иконите и вярата. Той събрал при себе си всички отлъчени епископи и свещеници и с тяхна помощ започнал да мисли как да възстанови отново забраната против иконите, отхвърлена от Седмия Вселенски събор. Той им обещал всякакви награди и те започнали да му помагат. Никифор разбрал за това и започнал да говори на хората да не се отказват от вярата си. Царят, като узнал за това, се смутил и изплашил, че патриархът ще вдигне бунт против него сред народа. Затова той го извикал в двореца, за да разговаря с него. Разговорът довел единствено до гнева на царя, който в крайна сметка изпратил епископите, които предвождал Никифор, на заточение, а той бил оставен на мястото си още известно време, отчасти поради това, че не се решавали окончателно да му сторят зло, отчасти поради страх, че народът може да се вдигне на въстание и бунт заради него.
В опит да прекрати гоненията, Никифор писал до царицата, увещавайки я да даде на царя необходимия съвет да спре с мъченията, но това предизвикало още по-голяма ярост. Царят изпратил един патриций да свали Никифор от поста му. От мъка той се разболял и легнал на легло, очаквайки края си.
Царят изпратил войници да вземат Никифор и да го отведат на заточение. Войниците го качили на една лодка и го откарали в един манастир в Хрисопол. Така, след деветгодишно управление на Христовата Църква, Никифор бил свален от поста си и премахнат. Не след дълго той бил изпратен още по-далече - на остров Проконис, в манастира на светия великомъченик Теодор. Като достигнал мястото на своето изгнание, Никифор прекарал там 13 години в чести боледувания и бедност, след което починал. Тялото му било погребано в църквата на свети великомъченик Теодор. След прекратяване на гоненията, мощите на свети Никифор били пренесени на 13 март 846 г. в Цариград и с чест били положени в катедралната църква "Света София". На 13 март честваме пренасянето на мощите му.
Честито на всички именници!

Източник: balkanec.bg