Джевизов: В Етрополе е по-добре от ЦСКА в момента, искам да го променя
Какъв човек трябва да си, за да изоставиш сигурното, за да се хвърлиш в потънало в мъгла и трудности предизвикателство? Отговорът? Спас Джевизов. Човек от старата школа, харизматичен, с авторитет и желание да промени това, което никой преди него не е успял. Бившият нападател на ЦСКА работи близо две години в академия "Христо Стоичков" в Етрополе преди да дойде моментът, в който реши да се върне при червените, за да вдигне на крака полуразрушената детско-юношеска школа. Джевизов говори пред вестник "Дневник" едновременно с любов, болка и реализъм за множеството проблеми, заобиколили младото поколение червени футболисти. Наясно с всички трудности, той е уверен, че с професионализма си ще успее да върне славата на школата на ЦСКА.
- Г-н Джевизов, предизвикателство ли е за вас да се завърнете в ЦСКА?
- Завърнах се там, където винаги ми е било мястото. С удоволствие приех предложението. Запознат съм с всички трудности, но аз съм човек, който се бори и ще се опитам с възможностите, които имам като организатор, да преодоляваме трудностите и по някакъв начин да вдигнем нивото на школата. В момента въобще не може да се говори за някакво ниво.
- Близо две години бяхте в Етрополе, където всичко изглежда много добре организирано. Защо приехте да започнете работа в ЦСКА, където проблемите на школата са много?
- Работата ми в Етрополе ми донесе удовлетворение и се гордея с школата там. Тя е наредена, подготвена и стои много, много по-високо в момента от това, което ми предлага ЦСКА като организация, възможности и селекция на ДЮШ. Но в крайна сметка има и нещо друго - годините са ми минали в този клуб и винаги съм приемал всяка една покана, независимо от трудностите. Приех с голямо желание. Поставил съм професионално изискванията си към ръководството, но няма да говоря за тях. Дал съм обещание да работя. Вярвам, че нещата ще се променят към по-добро, защото българският футбол дължи много на тази школа. Тя е икона на българския футбол. Искам да върна това име, благодарение на което от тук са излезли много добри футболисти.
- Как ще пренесете организацията в ЦСКА?
- Това е въпрос на качествата, които имам като ръководител. Ще се опитам да го направя. Аз съм човек с много амбиции и съм тук не за да заблуждавам и да замазвам положението, а за да работя и да вдигна нивото на тази школа, както ми е на мене на сърцето.
- Сред всички проблеми най-важният е този с базата. Има ли къде да тренират въобще децата?
- Въпросът не е толкова прост. Цялостно проблемите в детско-юношеският футбол в България опират до няколко неща - финансирането, базите и всичко, свързано след това със спортно-състезателната дейност на деца и юноши. Много малко хора отделят внимание. Виждате отношението на много ръководители, даже и на футболния съюз. Школите са изоставени, а те са база за развитието на националния отбор. Питам се след няколко години какво ще стане и кой ще играе за този национален отбор. Не мога да си дам отговор. Ние просто загърбихме нещо, с което винаги сме се гордели. Аз съм един от хората, които играхме финал за европейско първенство за юноши до 17 г. и го спечелихме. Това беше в далечната 1974 г. и не знам кога пак ще се повтори. За базите не искам да говоря, защото такова нещо не съществува. Децата тренират на картофени ниви, на асфалтови площадки и къде ли не. А децата трябва да изпитват удоволствие от играта. Наскоро ръководителите на школите се събрахме в БФС и обсъдихме темата. Тя има начало, но не и край. Не виждам да се прави нещо. Държавата трябва да участва в подпомагането на детско-юношеския футбол като цяло, а не да делим школите на частни или не. Говорим за бъдещето на нашите деца.
- Как ще решите този проблем в ЦСКА?
- Откакто аз съм в ЦСКА преди десетина дни, преместихме цялата дейност на школата на два терена - единият, който може би в момента е най-добрият изкуствен терен, е на старото игрище на "Академик". На него ще се играят мачовете ни. Другият, който ще е помощен, е нов изкуствен терен преди село Герман. Колкото до базите на клуба, имам уверението на нашите ръководители, че в момента, в който се подпише този прословут договор (за наемането на стадион "Българска армия" и Панчарево), ще започне да се строи. Аз ще настоявам за това, защото няма къде повече да се отстъпва. Идеите ни са на Панчарево да се направи още едно затревено игрище. Така там ще имаме три игрища с естествена трева и искаме да ремонтираме балона. На "Българска армия" ще има един голям терен с изкуствена трева и още няколко малки. Тогава подготвителните групи ще тренират на "Българска армия", а по-големите ще са на Панчарево, за да са близо до мъжкия отбор.
- Колко средства са необходими годишно, за да бъдат осигурени поне задължителните условия за ползотворната работа на една подобна школа?
- Истината е, че ако трябва да се заблуждава народът и само да се казва, че има някаква школа, може и без пари. В една школа месечно трябва да влизат около и малко над 50 хиляди лева. Годишно се събират някъде около 500 хил. лева. Но това е санитарният минимум. Не обичам да говоря за таксите на децата. Една школа с името на ЦСКА не би трябвало да разчита на парите от таксите. Но така или иначе това вече е прието и не може да се реши само и единствено от мен. В етрополската школа децата не плащат нищо. Моделът там е хубав, защото им се осигурява безплатно училище и общежитие. Това е една от школите, които показаха как трябва да върви детско-юношеският футбол в България.
- Това постижимо ли е в ЦСКА?
- Много трудно. Разликата е там, че Етрополе е 10 хиляди жители, а София е над милион. В ЦСКА имаме възможност да правим селекция, да избираме деца от София и да не товарим бюджета. Защото на всяко дете, дошло от друг град, би трябвало да му се осигури общежитие и храна, което са допълнителни разходи. Но ние имаме добро взаимодействие със спортното училище и най-добрите деца, които идват извън София, ги настаняваме там, а там и учат. Но е рано да говорим за селекция, защото на този етап не сме направили нещата така, както аз бих желал.
- Школата на ЦСКА може ли да привлече свои спонсори?
- Има такива възможности. Говорили сме с ръководството и аз, и те да търсим спонсори. Разговарях с хора по темата и точно по този начин осигурихме средствата за наема на двата терена, които ще ползваме на този етап. Това са около 5000 лева месечно.
- Обещахте, че ще прережете връзките на "връзкарите" в школата. Можете ли наистина да го направите?
- Ще опитам да се преборя с това раково заболяване. Връзкарството е убийство за школите. В избора си на екип съм говорил с треньорите да се спре тази връзка родител-треньор и всеки да си знае местото. Искам да сложа край на всички скандали. В отборите трябва да играят деца, които могат. Всичко останало няма да го приема. Семейният статут най-малко ме вълнува. Важното е в ЦСКА да играят децата, които имат качества. За мен е важно в представителните групи да има по 25 футболисти, а в подготвителните таванът да е 35-40 деца. Не държа на масовост в школата, защото това е място за изграждане на футболисти за първия отбор.
- Какви ценности искате да изградите у децата?
- Когато дойдох в ЦСКА преди години и бях на 16-17 г., беше чест и гордост, като влезеш в съблекалнята да видиш онези велики футболисти. Нашите деца сега не познават историята на този клуб. Една от възможностите да променим отношението им към спорта и към личностите, е точно това - да запознаем децата с историята на ЦСКА. Момчетата трябва да влизат в музея на клуба, за да разберат какви са задължителните изисквания за това как трябва да се държи, когато облече червената фланелка. Това са важни неща, защото при идването ми тук, а и в мачовете с ЦСКА докато бях в Етрополе видях обезверени деца, без желание, играещи просто ей така, а не заради емблемата на ЦСКА. Ще променя това отношение още за пролетния полусезон.
- Трябва ли ЦСКА да започне да изгражда единен стил на игра и той да се прилага във всички възрастови групи, за да могат юношите да са готови за мъжкия отбор?
- Това е много трудно. БФС опитва да въведе единна програма за обучение за всички школи в страната. Изготвена е програма, която е взела най-доброто от Европа. Когато изградим нашата къща, ще въведа тази система и тук - от най-малките до най-големите. Последната възрастова група ще тренира близо до мъжете и по начина, по който тренират мъжете.
- Колко време ви е необходимо, за да се справите с всички тези проблеми, за които говорим, преди да започнете да надграждате?
- Трудно е да отговоря с две думи. Искам първо да се съсредоточа да си изчистя настоящите проблеми. Трудно е, но не непостижимо. Горя с желанието да видя тази школа побеждаваща навсякъде и палеща футболисти, с които да се гордее цяла България.
- Кое е по-важно за вас - мястото на отборите в класирането или всяка година да излизат поне по един-двама добри футболисти?
- Там, където се работи правилно, има добри деца, добър колектив и съответно ще дойдат и резултатите. Държа на всичко - да се прави добра селекция, да се играе добър и правилен футбол и да обучаваме децата професионално, за да дойде денят, в който ще сме доволни от свършеното.
- При настоящата футболна среда и това, което виждат децата около себе си, можете ли да направите така, че те да имат истинско професионално отношение към това, с което се занимават?
- Когато се гради характерът на едно дете, се започва с възпитанието. Ако там се изпуснат нещата, за мен ще е много трудно. Затова ще наблегна на обучението при по-мъничките. Ще следим как се представят в училище. Все пак те футболисти могат да не станат, но ще са граждани на България. Бъдещето ни е във възможностите на точно тези хора. Имаме човек, който следи как се представят децата в училище. Опитвам се да въздействам и разговарям с родителите.
- В Етрополе си партнирахте с Нотингам и Рейнджърс, ще търсите ли такова взаимодействие с чужди отбори и в ЦСКА?
- Онзи ден разговарях с италиански мениджър и той пожела да подпишем подобно споразумение. Засега още не е ясен отборът, вероятно Парма. Ще е хубаво да отидем, да разгледаме нещата там, да поиграем. Но това ще стане само, след като си оправим нещата тук.
Източник: http://www.prosport.bg
abe toi ni vika seliani