На 19 октомври баща ми Николай Добрев щеше да навърши 65 години. С тези редове се обръщам към паметта му и към всички онези, които още ми стискат ръката заради поведението и решенията му в периода януари - февруари 1997 г.
Но тези редове дължа и на другите, които избягват да ме гледат в очите, на тези, които продължават да го наричат предател, страхливец, инициатор на задкулисни сделки. За тези, които не намериха сила да „простят“. Преди 15 години те избождаха очите му от плакатите, а
сега продължават да „бодат“ паметта му
при всеки удобен случай.
Поводът - едно интервю на Жан Виденов пред Кеворк Кеворкян, което пак отвори страницата за онези времена от януари - февруари 1997 г. , последвалото включване на Юлий Москов с разяснения от задкулисието и, разбира се, позицията на Иван Костов.
Уважавам много г-н Кеворк Кеворкян. Той избра Жан Виденов и направи демонстрация как може да събуди тема, която да отпуши медийно говорене в продължение на седмица. Фиксира момент, в който вляво безметежно се наслаждават на успехите си и чуват само собствения си глас, в който огромно мнозинство от хората не вярват на никого и вероятно очакват нов герой. Но това е технология.
Кеворкян, изваждайки Жан, всъщност извади на показ една особеност на част от сегашния политическо-медиен-обществен елит. Този елит обича да се храни с новини от минало време,
да помпа самочувствие
не от това, което е, а от това, което е било. Да поддържа легендата за своята значимост, засмуквайки полуистини от миналото. Особено ако няма кого да опровергае...
Но не за Кеворкян ми беше думата, а за тези „нови“ герои. Герои като Жан Виденов, Иван Костов... Които продължават да задръстват ефира и политиката. От тях мирише на безвремие или по-скоро на липса на бъдеще и на каквато и да е идея за бъдеще.
А всяка мисъл, всяко действие, всяко решение на моя баща Николай Добрев бяха напред, няколко хода по-далеч от утре, с идеал за бъдещето - на партията, на следващото поколение българи.
Може и да ви изглежда нелогично, но
той мислеше повече за бъдещето на младите хора
от барикадите, които му викаха „убиец“. Много повече от Иван Костов, който употреби енергията и недоволството им, за да вземе властта.
И това не е емоционално заключение. Ако искате новини от минало време, ето ви една истинска новина: Да, баща ми се виждаше в началото на януари 1997 г. с Иван Костов, но не за да спасява елита на партията си, да се договаря. Видя се с него, защото имаше потвърдена информация, че на барикадите се търси човешка жертва. Като МВР министър той имаше контрол над сигурни източници и те категорично доказваха, че има сценарий да бъде отнет човешки живот. Така трябваше да се отприщи
огромна вълна от ярост на тълпата
която да помете статуквото много бързо. Разговорите му с Костов бяха с една-единствена цел - да се предотврати този вариант, да не се пролее кръв.
Иначе аз все още пазя документи от онзи период, които могат да кажат още истини. При мен са и бордерата за преводи на суми от американски фондации към фондации, близки до СДС тогава. Не съм ги извадил досега и няма да го направя. Трябва да мине много време, да се оттече и последната капка от мръсната вода, за да могат личните архиви на моя баща да се четат спокойно и обективно. Тях е добре да ги четат първо историците, а не политиците. Такова бе поръчението към мен - „да мине много време“. Такова ще е и моето поръчение към сина ми Николай - да продължи да ги пази, ако времето да бъдат извадени не е дошло.
Причината да вляза в този задочен дебат с говорителите на минали истини е и моята партия БСП.
Ще го кажа директно - баща ми, спасявайки гражданския мир,
опази и БСП
Но не се е договарял, за да пази елита й. Не допусна БСП да стане партията, окървавила страната. За да я има и днес с два успешни президентски мандата и правителството с най-добри икономически резултати в прехода. Затова е и болката ми. Около името му в моята партия или се мълчи, или се спекулира. За него говорят единици - само големите му, истинските приятели от БСП, които останаха такива и след смъртта му. Останалите, за които той бе и слънцето, и въздухът, които се държаха за ръката му тогава, много бързо се отърваха от спомените за своята слабост.
На Жан Виденов посвещавам само няколко думи. Г-н Виденов, през зимата на 1997 г. вие заедно с антуража си се скрихте, потънахте, все едно никога не ви е имало. В парламента, на барикадите, на „Позитано“ - навсякъде беше Добрев. Апропо, баща ми имаше много изчистено отношение към вас,
категорично отрицателно, без нюанси
Беше ваш критик от самото начало. За съжаление обаче в моята партия съществува рефлексът на безкритичност към лидера, а пък опонентите му са били подозирани в предателство... Но и за това е нужно да изтече още много мръсна вода.
Това е истината за зимата на 1997 г. Николай Добрев пое отговорността за държавата в един от най-тежките моменти от съвременната история на България. Тогава бившото вече ръководство на партията, довело страната до тази ситуация, се скри и го оплюваше от ъглите. А политическият опонент се надяваше на грешен ход. Но той не допусна човешки жертви, взе решението да върне мандата напълно самостоятелно и спаси гражданския мир.
А моята истина в личен план е много проста - че тогава аз и семейството ми загубихме най-скъпия човек в живота ни.
Публикувано на 25.03.2024г. 08:41 | Купува
Публикувано на 24.03.2024г. 19:58 | Купува
Публикувано на 22.03.2024г. 07:11 | Купува
Публикувано на 16.03.2024г. 18:47 | Дава под-наем
Публикувано на 13.03.2024г. 09:46 | Дава под-наем
Публикувано на 22.03.2024г. 20:22 | Предлага
Публикувано на 20.03.2024г. 10:47 | Предлага
Публикувано на 20.03.2024г. 10:31 | Предлага
Публикувано на 20.03.2024г. 07:07 | Търси
Публикувано на 19.03.2024г. 15:15 | Търси
Публикувано на 5.03.2024г. 12:35 | Продава
Публикувано на 11.02.2024г. 17:30 | Продава
Публикувано на 2.10.2023г. 07:54 | Продава
Публикувано на 14.09.2023г. 08:24 | Продава
Публикувано на 13.06.2023г. 13:29 | Купува
много вярно, но за съжаление "рефлексът за безкритичност към лидера" все още го има и съвсем не е само в редиците на БСП, а във всички партии - просто това е манталитет на българина