Чаках на автобусна спирка. Имаше доста пътници. Изведнъж, без да искам, прослушах разговора между възрастна жена и мъж. Тя се обърна към него с думите: „Тошко, вярно ли е, че Лили Иванова има нещо общо с твоето село Новачене?”.

И последва следният отговор: Да.

Бащата на Лили е от Новачене, беше женен за жена от Западна България

Живееха и работеха в София. Имаха две момиченца. При една бомбардировка през 1944 г. майката загива, остават бащата и децата. По-голямото около 5 години, а другото по-малко. Той не може да се грижи за тях и ги дава за осиновяване. Знае къде са осиновени и следи тяхното развитие, а заедно с това той остарява. Чувства се вече с малко сили и решава да се разкрие пред Лили. Малко трудно, но успява да се добере до нея.

Представя й се, като й обяснява кой е, а тя го обвинява, че е дошъл да я изнудва за пари

Със сълзи на очи той се оттегля и вече не я търси. Краят му дошъл бързо и той починал. Но изглежда Лили е знаела нещо и се е интересувала от него (от баща си). Не е присъствала на погребението му, но изпратила пари”.

Разговорът прекъсна. Автобусът дойде. Всички се качихме и потеглихме за Ботевград. Мен ме загриза любопитството дали това, което чух, е вярно. Тогава от пътничката, която стоеше до мен, реших да запитам кой е въпросният господин, чийто разговор неволно изслушах. Тя ме информира, че господинът се казва Тошко Даскалов от Новачене. Майка му и съпругата му са от Трудовец. Съпругата му е била учителка в техникума – Цв. Попова. Той е бил или от шефовете на АПК „Ботевград”, или главен счетоводител. Имат един син – очен лекар. Каквото и да е разказал, е истина. Той е много честен човек. Имайте му доверие.

Слязох от автобуса, продължих си задълженията, живота, но този разговор постоянно ме гложди. И защо?

Сама си обяснявам поведението на Лили при коментарите за възрастта й. Много зложелатели й приписваха, че е родена много по-рано, но думите на Даскалов потвърждават, че

Лили е права по отношение на рождената си година

А може би и при осиновяването й нещо да е объркано. Затова реших да използвам любимия ми вестник за трибуна, която да обясни този факт и да спрат жълтите вестници да бълват измишльотини. Вместо да се възхищаваме от нашата прима и да благодарим на Бога за дарбата й, много я заливат с всевъзможни чернилки. Горният факт обяснява може би някои особености в характера й, но даваме ли си сметка какво е преживяло това петгодишно дете?


Василка НИКОЛОВА,
с. Трудовец, обл. София


Източник: Агенция "Блиц"