Община Ботевград и Исторически музей Ботевград представиха на 19 април презентацията „Един културен феномен” с акцент „Стратиграфия на времето – Часовникова кула на Ботевград”. С нея те участваха за първи път в културен туризъм на международна туристическа борса във Велико Търново.

Форумът се организира по повод европейската година на културата – 2018 и тази година център е град Велико Търново.

Това стана ясно днес на пресконференция с местните медии в Исторически музей-Ботевград. Девизът на инициативата е „Нашето наследство, където миналото среща бъдещето”. Идеята е повече хора да познават културното наследство, заяви Диана Гешева, мл.експерт по туризъм в Община Ботевград. Форумът се проведе в Националния дворец на културата и спорта-Велико Търново.

Към презентацията на Ботевград е имало интерес от страна на общини и медии, съобщи Диана Гешева. „Имаше отзвук от нашата презентация, коя е нашата първа гражданка – Часовниковата кула , като основно въпросите бяха свързани с това, дали кулата може да бъде посетена отвътре”. По думите на Гешева това подлежи на проект за вътрешна реконструкция на Часовниковата кула, който днес ще бъде внесен в Министерството на културата. Проектът е  за социализация и адаптация и е изготвен по Програма за трансгранично сътрудничество между България и Сърбия, съобщи директорът  на Исторически музей – Ботевград, Рени Лазарова.

„Стратиграфия на времето” е термин, избран да разкаже, как една архитектурна доминанта, а именно Часовниковата кула в Ботевград, е онова културно-историческо ядро, около което пласт подир пласт се заражда, развива и генерира урбанистичната история на града. Тя, е свидетел на времето! Издигната в специфичен географски район, наситен с политико-исторически процеси…Часовниковата кула, която един краевед нарече „Първата гражданка” на Ботевград! Това са първите въвеждащи думи за символа на Ботевград, които е представила пред аудиторията на туристическата борса в презентацията Рени Лазарова- директор на Исторически музей Ботевград.

За изготвянето на презентацията са ползвани документи, трупани като архив, заяви Рени Лазарова . По думите й през 2014 г Община Ботевград е спечелила проект за реставрация и консервация, но проектът е обслужил само външната част на Часовниковата кула. „В края на 70-те години е направен ремонт на дървеното стълбище, което ни навежда на мисълта, че оригиналното стълбище е демонтирано и е изградено на ново. Предвид на оценката на експертите, стълбището, което обслужва цялата височина от 30 м е невъзможно да бъде експлоатирано. Проектът през 2014 г е предвиждал изграждане на осветление вътре в кулата, което не е било съгласувано с НИНКН”.

Националният институт за недвижимо културно наследство е предоставил уверение на Исторически музей Ботевград, че проектът за реставрация и консервация е преминал и е дал съгласието си да се премине към следващ етап – социализация и адаптация, което ще предвижда преизграждане на вътрешно стълбище, посочи Лазарова. „Необходими са сериозни конструктивни промени в нея, защото тя носи много голям туристически потенциал”, подчерта директорът на музея.

На 2 юни в Ботевград ще гостуват туропертори и журналисти, съобщи Диана Гешева, по повод по голямото популяризиране на емблемата на града, като отговор на многобройните въпроси по време на туристическата борса от страна на туроператори, къде техни туристи могат да почиват през уикенда в радиус от 50 км. до София. През следващия месец община Ботевград ще участва и в уикенд туризъм в Русе.

В презентацията са изведени най-съществените периоди от историята на 152-годишната  Часовниковата кула. Публикуваме част от тях, а именно:
- През 1866г след обявяването на Самунджиево за град и център на околия с името Орхание, то се превръща във важен стратегически пункт от пътната мрежа на Османската империя. Във връзка с променения статут на селището, възниква и нуждата за по-точно отчитане на времето от денонощието, което, според тогавашните разбирания, би било полезно за икономическото и стопанското му развитие.

- Строежът на часовниковата кула в града започва през пролетта на 1866 година и до края на 1867 година е почти приключен. По това време почти всички по-значителни и заможни градове в българските земи имат действащи часовникови кули, които същевременно са и символ на благополучието им.

- В началните години от всички картички и фотографии, с които разполагаме, тя – „Нашата Гражданка”, стои гордо, приютявайки до себе си, пивница, бозаджийница, хан, читалище, фонтан от годините, в които от Орхание, градът се преименува в Ботевград, десетилетия по-късно, че и до днес!

- Градската часовникова кула на Ботевград спада към най-късно строените по българските земи постройки от този вид (1866-1867г.). Тя е единствената кула изпълнена в елемент на предварително обмислено градоустройствено решение. Тя е и част от оживения през втората половина на XIX в., главен нов път от Русе-Плевен-София-Ниш.

 - От предания се знае, че на няколко пъти е рухвала при градежа си. Това е ставало вероятно поради използването на речни обли камъни в по-високата част в градежа на основа. Но благодарение на истинската квадрирана, солидно изградената каменна зидария се оказва устойчива на силни земетресения. През своя 152 годишен живот часовниковата кула е издържала на всички тях, до днес.

- Със стройните си пропорции и оригинално архитектурно разчленение, значителна абсолютна височина от 30 метра, тя е тяло най – високата в България, а най-вероятно и на целия Балкански полуостров.

- Часовниковият механизъм в Ботевград вероятно е поставен в кулата след 1881 г. Именно по това време в кулата е поставена и камбаната излята от Велеганови през 1883 г. Mеханизът, който е монтиран в кулата работи и до днес. Реставриран е от големия майстор-часовникар от гр. Габрово Илия Ковачев (1945-2005 г.). Той е трето поколение майстор ковач. Част от оригиналните елементи се съхраняват във фонда на Исторически музей – Ботевград!

- По своето местно положение Часовниковата кула е използвана и за наблюдение през летните месеци във връзка с предпазване и предупреждение на населението за възникнали пожари. Тази й противопожарна функция се налагала естествено от нейната височина от 30 метра. Наблюдението от през прозорчето на горната площадка и от платформата под кубето, обхващала територията не само на града, но и на околността му.

- Вероятно часовниковата кула е използвана и като слънчев часовник. За ролята й говори нейната ориентация още при построяването й – посоката е изток-запад по диагонала й. Това разположение позволява още с първите лъчи на изгряващото слънце сянката ясно да се очертава в западна посока. Именно по т.нар. турско броене на часовете от изгрев до залез, е било възможно да се определи точното време през деня.

-На специално пригодена дървена приставка под основата на луковичното кубе, здраво захваната за гредите е монтирана камбаната на часовниковата кула. Звученето е в тон „ла” диез и тежи 25 кг.

- В началото на 70-те години е направена реставрация и външната мазилка е премахната. Долната основна част на градската часовникова кула възвръща първоначалния си оригинален вид. През 70-те и 80-те години, архитектурната забележителност вече е символ и запазена марка на града!

- През 1956г. е обявена за Паметник на културата с национално значение.
През 1996г. е включена в 100-те национални туристически обекти под номер 81.
В основата и, през 2001г., по повод 135-тата годишнина на Ботевград, е положено послание към бъдещите поколения.