Законопроектът за връщането на наборна военна служба бе отхвърлен на първо четене в парламента. Възрастта за прием на войници се намалява на 28 години.
"За" гласуваха 28 народни представители, 15 бяха „против”, а 70 - „въздържал се”, предаде "Фокус".

Проектът е на съпредседателя на ПФ Красимир Каракачанов и група депутати.

Предлаганите промени разделят военната служба на „Наборна военна служба” като задължение на гражданите за участие в отбраната на страната и „Професионална военна служба” – изпълнявана на основата на договор.

Законопроектът предвижда още въвеждане на наборна служба за срок от 6 месеца, за лица от мъжки пол, навършили 19-годишна възраст. За осигуряване на нейното ефективно провеждане се предвижда и въвеждане на военен отчет на военнозадължените граждани, както и система за предказармена подготовка.

Според законопроекта, тези лица, които имат уважителна причина, за да не отбият военната си служба, е предвидена „алтернативна гражданска служба” за срок от 12 месеца.

В мотивите на вносителите се посочва, че финансовите анализи показват значително по-малко средства, необходими за издържане на един наборен военнослужещ – 400 лева, като за един кадрови военнослужещ са необходими 1200 лева.

Като аргумент в подкрепа на предложението, вносителите напомнят, че наборната военна служба е характерна за много европейски държави, членове или нечленове на ЕС и НАТО – Австрия, Норвегия, Гърция, Швейцария, Турция и др.

След гласуването лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов заяви пред журналисти, че между първо и второ четене ще предложат промени в законопроекта. Ще го предлагаме, докато му дойде времето, подчерта той, цитиран от БТА.

По-млади хора ще стават войници

Със 108 гласа „за”, 0 „против” и 2 „въздържал се” обаче парламентът прие на първо чете промени в Закона за отбраната и въоръжените.

В закона се предвижда възрастта за прием на войниците да се намали от 32 на 28 години, пределната възраст също - от 50 на 46 години, и да се въведе ограничение в продължителността на сключваните от тях договори.

Същевременно на тази категория военнослужещи се създава възможност да придобият необходимите 18 години, действително изслужени на военна служба, с цел реализиране на правото им на ранно пенсиониране.

Предлага се и увеличение на пределната възраст на сержанти, офицерски кандидати, младши и старши офицери на 55 години, с цел осигуряване стабилност във въоръжените сили чрез дългосрочна възможност на всички категории военнослужещи.

Предлага се разширяване на правомощията на началника на отбраната върху целия състав на въоръжените сили, но без да се изземат правомощия от министъра на отбраната. Той ще отговаря за подготовката и състоянието на оперативните способности не само на Българската армия, но и на всички формирования от въоръжените сили, като поема и непосредственото ръководство на бригадата „Специални сили“.

Промените възлагат и нови задачи на въоръжените сили в мирно време като наблюдение и ранно предупреждение за рискове и заплахи за националната и колективна сигурност и отбрана, поддържане и развиване на способности за киберотбрана, както и изпълнение на специални полети за държавното ръководство, когато „Авиоотряд 28” заявява наличие на обстоятелства, които правят невъзможно изпълнението на конкретни полети.

Повече подготовка за резервистите

От 15 на 25 календарни дни в рамките на година да се увеличи подготовката на резервисти, а обучението в курсове - от 30 на 60 дни, реши парламентът с приети на първо четене промени в закона за резерва на въоръжените сили. Вносител е Министерският съвет.

Правителството предвижда пределната възраст за служба в доброволния резерв да е 55 години за войниците (матросите), сержантите (старшините), офицерските кандидати и младшите офицери, 60 години - за старшите офицери, и 63 години - за офицерите с висши военни звания.

Източник: http://dir.bg