Неделя, 7 Март 2021, 14:27

Община Ботевград и Националният природонаучен музей- БАН отбелязват днес Деня на Жабешкото блато

22 Март 2018, 16:04
(2) (0)
Ботевград - Новини
Прочетена: 1408 4


Днес община Ботевград и Националният природонаучен музей- БАН отбелязват Деня на Жабешкото блато. Денят на Жабешкото блато се отбелязва по повод първото научно документиране на миграцията на планинската жаба (Rana temporaria) в защитената местност „Мухалница” край Ботевград. През целия ден в града се провеждат инициативи по повод Деня на Жабешкото блато, като в 13ч. в зала „Орханиец” на Исторически музей Ботевград се състоя официалната част на програмата. Почетен лектор на събитието бе доайенът на херпетолозите у нас д-р Владимир Бешков от БАН. Сред гостите бе кметът на община Ботевград Иван Гавалюгов, Емилия Вачева, докторант в Националния природонаучен музей при БАН, експерти от РИОСВ, Ева Нишева, еколог на община Ботевград и др. служители на Общинската администрация.

Събитието откри директорът на Историческия музей Рени Лазарова и предостави думата за приветствени на слова на кмета на общината Иван Гавалюгов: „Радвам се, че имам възможността да присъствам на днешната презентация и всъщност на рождения ден на Деня на Жабешкото блато”, тъй като днес по инициатива на природозащитници, община Ботевград и др. общественици, решихме да обявим 22 март за Деня на жабешкото блато, тъй като предполагам, че повечето от вас знаят, че в нашата община, съвсем близо до нашия град, в посока Зелин, се намира едно уникално блато с една уникална миграция на планинска жаба, която е най-дългата като път, доколкото разбрах, в цяла Европа. Според мен това уникално явление трябва да се презентира по най-добрия начин на другите жители на България, а и на Европа дори, така че да ги привлечем като туристи да дойдат в нашия град и да научат и за другите достойнства, които има общината”, каза градоначалникът. По думите на кмета мястото трябва да се подобри, така че да стане разпознаваемо и привлекателно, както и предпочитано за отдих и разходка сред природата.

Eмилия Вачева разказа интересни факти за миграцията на планинската жаба, публикуваме част от тях: „Планинската жаба се среща по високите части на планините, обикновено между 1 000 и 2 000 м надморска височина, а знаете, че Ботевград и по точно „Мухалница” се намират на 360/370 м надморска височина. Тоест жабата извървява огромна разстояние от планината всяка година до блатото, което като денивелация е повече от 500 м, а може би 1 000 м. За няколко дни жабите изминават разстояние от 6,7,8 дори 10 км и повече по река Зелинска, за да стигнат до „Мухалница”, каза Вачева. Тя сподели, че при своето дългогодишно проучване доц. д-р Владимир Бешков е открил, че присъствието на жабата в Ботевградско е много необичайно и че трябва да има научно обяснение. Професорът е посветил десетки години в изследването на този природен феномен.

Думата бе предоставена на доц. д-р Владимир Бешков, който преди повече от 50 години започва проучване на блатото и на планинската жаба и доказва, че действително тази жаба идва от планината.

След множество изследвания д-р Владимир Бешков установява, че всяка година в края на зимата, възрастните планински жаби, зимуващи в потоците на северния склон на планината Било, се насочват към равнината и за няколко дни преодоляват разстояние от около 10 км. Причината е липса на място за размножение в планината, при което жабата е принудена да се върне обратно в родното блато и да снесе своите яйца. И така се получава тази миграция.

В подробен разказ пред присъстващите д-р Бешков сподели, че неговите проучвания на блатото започват през 1968г., когато служи във военното поделение в близост до Ботевград. „На 14 февруари ни водиха на обучение и на връщане минахме през това блато и в него видях стотици жаби. Замислих се как може толкова много жаби в този студ да стоят в това блато. След няколко часа се върнах видях, че това са планински жаби. Планинската жаба у нас живее в планините, а тук е само 360 м надморска височина, много по-ниско от София. Запитах се от къде са дошли и какво правят тук. Погледнах планините и си казах, че вероятно са дошли от там, но това подлежеше на проучване и доказване. След няколко дни отидох пак при блатото и видях, че няма нито една жаба. Установих, че бяха заминали някъде, може би в планината, но и това трябваше да се докаже”, допълва професорът.

Три години по- късно, през 1971, воден от любопитство и интерес към това явление, професорът се връща тук с двама колеги. „Хванахме жабите в торби и сандъци, сложихме им по една халкичка от медна тел на задния крак и ги пуснахме обратно в блатото. Няколко дни по-късно дойдох и видях, че няма нито една жаба. Тръгнах нагоре по реката и хванах само 3, 4 жаби, но без халкички. След 20 дни пак дойдох, беше април, нямаше нито една. На 4 юни тръгнахме пак и намерихме жаби без пръстени, които бяха доста нагоре в планината, при едно блатисто място, където течеше едно поточе. Там намерихме няколко планински жаби без халкички и изведнъж погледът ми спря на една жаба с халкичка. Тогава се почувствах така все едно съм намерил съкровище. Установих, че нашите жаби, белязаните, се качват нагоре в планината. Хванах я, махнах й пръстена и я оставих, защото вече бях доказал, че слизат от планината” , казва д-р Владимир Бешков.


Минават години и през януари 1979 година Владимир Бешков се връща отново, придружен от Блага Ангелова, колежка, и в продължение на 20 дни наблюдават как блатото се пълни с жаби. „Започнахме да ги бележим не с пръстени, а с отрязване на пръсти на краката и след като ги пуснем в блатото забелязваме, че снасят хайвер. Следваща година пак дойдохме и видяхме много жаби, между които и много наши, белязани. Решихме да тръгнем нагоре по реката и сложихме рибарски мрежи, за да не може жабите да преминават. След няколко дни отидохме и видяхме, че в мрежата има белязани жаби, което означава, че белязаните от миналата година жаби, са се качили горе и сега ги хващаме в момент, в който слизат. Видяхме и други, които не бяха белязани и ги белязахме, но по нови начин, различен от досегашните. На 11 март 1980 г. пристигаме при блатото и намерихме наши жаби от предишната година, намерихме и такива, които сме намерили в мрежата от предишна година, и такива, които белязахме преди няколко дни.


Доказахме, че всяка година в края на зимата, всички планински жаби, които живеят в Било планина се юрват по поточето с плуване, реката ги влачи и щом стигнат реката, наравно с блатото „Мухалница” и малко преди това, напускат поточето и всички влизат направо в блатото. Тогава започва едно боричкане и едно търсене на женски. Блатото се напълва с жаби и това продължава 15/20 дни. Когато дойде една мъжка тя седи в блатото 15/20 дни и чака женски. Като дойде женската, още докато влиза в блатото, 5 мъжки се нахвърлят върху нея, щом снесе, моментално напуска блатото и заминава обратно в планината. Тя престоява в блатото не повече от 2 дни. Затова много пъти намирахме наши мъжки, белязани преди 3, 5, 10 дни и нито веднъж не намерихме женска, белязана преди 2,3 дни. Щом температурата се повиши, те вече са снесли. От края на февруари до първите дни на март, за една нощ се наблюдава как те се качват подскачайки до планината. Малките жабчета метаморфозират от попови лъжички в жабчета някъде от началото на април, края на април до средата на май, и едно по едно, бавно, заминават нагоре. Жабите зимуват горе в планината и с първото стопляне тръгват обратно надолу.

А на въпрос „защо тези жаби предприемат това дълго пътуване, след като това разстояние за една жаба е твърде много”, професорът отговори:

„Планинската жаба живее само в Европа. В Северна Европа е пълно, тази жаба е много студоустойчива. Преди 10/20 хил. години тук е бил Ледниковият период. Климатът е бил много по-студен. Ботевград е бил с климат като на Боровец, Витиня е имала климата приблизително като на Мусала и жабата е живяла тук на по-ниското. Преди 8 хил. години обаче започва затопляне на климата. За планинската жаба тук става нетърпимо топло и навсякъде в Европа от равнинна жаба, тя става планинска и заселва Рила, Пири, Родопите, Стара планина, Витоша. Качва се горе и започва да живее в езерата. Само че тази популация, която е живяла тук в местността „Мухалница”, е имала лошия късмет да се качи в една планина, в която няма нито едно блато или езеро. Поради липса на места за размножение, е принудена да се върне обратно в родното блато и да снесе своите яйца. И така се получава тази миграция.

Професорът бе категоричен, че по-голяма миграция на планинска жаба до сега не е известна. „Не казвам, че няма, но още никой не се е похвалил да е изследвал такава”, каза в заключение Владимир Бешков.

Инициативите ще продължат до 16.30ч. днес.
От 14.30-16.30ч. в зала "Арена Ботевград" се провеждат игри и викторина с награди.
В 16.30ч. пък ще бъдат обявени резултатите от фотоконкурса.



Източник: balkanec.bg

Коментари (4)

  • Отговори (0) (0)
    1. добавен от: Анонимен 22 Март, 19:54

    Жабаая

  • Отговори (3) (3)
    2. добавен от: Анонимен 22 Март, 21:44

    Единия на снимката не си е доучил.

  • Отговори (2) (4)
    3. добавен от: Анонимен 23 Март, 09:24

    цялата община е станала на жабешко блато благодарение на безполезната пионка недоразумението гавалигльо

  • Отговори (1) (4)
    4. добавен от: Анонимен 23 Март, 09:27

    Тоя муньо какво е зяпнал грамотата и се пули с недоумение? Явно за първи път вижда "такова нещо, такова чудо". Това е едно истинско необразовано и ревливо недоразумение. Дано по-скоро В.З. да си поправи грешката, която направи издигайка този мрънкащ палячо

Добави коментар:

Назад

Последвайте ни във Facebook

Обяви

виж всички
виж всички
виж всички

Анкета » коментари (1)

Знаете ли коя е ОСНОВНАТА причина за заболяванията, свързани с тютюнопушенето?

Анкета » коментари (1)

Знаете ли коя е ОСНОВНАТА причина за заболяванията, свързани с тютюнопушенето?

отговори
Ароматните вещества, които са добавени в тютюна (60)
70% Complete
Никотинът, който е естествена съставка на тютюна и води до зависимост (109)
70% Complete
Химическите вещества, които се образуват в дима при горенето (228)
70% Complete
Други добавките в тютюна, които са търговска тайна на производителите (87)
70% Complete