Вече го познавате. Той е млад, амбициозен, напорист, със силен спортен дух и несломим устрем към нови постижения. Той е само на 18 години, но името му вече е добре познато не само на родния, но и на европейския ринг, а зад себе си има колекция от титли от различен ранг.
Огнян Мирчев е от Ботевград, но живее, учи и тренира в София. Средното си образование следва в 128 СУ „Алберт Айнщайн”. От 3 години и половина се занимава активно с кик бокс. Тренира в спортен клуб „Иккен” с треньор Никола Николов.
Изминалата 2017г. бе най-успешната за младия състезател, който не само завоюва няколко титли, но и направи успешен дебют на професионалния ринг, с което постави началото на нова страница в спортната му кариера.

Как би се представил пред хората, които не те познават?
Накратко, аз съм 18-годишно момче с любов към спорта.

Спомняш ли си първия път, когато влезе в залата?
Да, спомням си… Никога не бях влизал в зала за бойни спортове и ми беше странно и непознато. Но помня, че обстановката ми хареса.

Каква беше 2017г. за теб в професионален план? Какви успехи завоюва?
Тази година беше изключително важна за спортното ми развитие. Участвах в много състезания, натрупах много опит, което е едно от най-важните неща в този спорт. Завоювах бронзов медал на европейско първенство, спечелих два много силни международни турнира, които се водят „Световни купи”. Завоювах втора балканска титла, защитих републиканската си титла два пъти и направих успешен дебют на професионалния ринг срещу световен шампион. Има и още, но тези са с най-голямо значение. Искам да добавя, че без помощта, отдадеността и добротата на моя треньор Никола Николов всичко това нямаше да се случи.

Това ли е най-успешната година в спортната ти кариера?
Това е най-силната ми година като състезания и успехи. 2016г. също беше добра - завоювах сребърен медал на световно първенство.

Коя победа постигна най-трудно и коя е най-близка до сърцето ти?
Най-близката среща до сърцето ми е финалът от световното първенство. Беше срещу представител от Турция и завърши оспорвано с 2:1 съдийски гласа. Никога няма да забравя тази среща, чувствата и емоциите преди, по време и след нея.

Труден ли е пътят до върха?
На този въпрос не мога да отговоря, тъй като не съм стигнал до върха, но съм убеден, че с хората около мен и най-вече с подкрепата на треньора ми - това не е невъзможно и може да се случи. Върхът е много относително понятие. За мен това означава да станеш световен шампион и да защитиш титлата си. По-лесно е да се качиш на върха, отколкото да се задържиш там.

Какво те мотивира и вдъхновява?
Семейството, приятелите ми и, разбира се, моят треньор.

Кои са любимците ти в бойните спортове?
Имам много любимци, но сред фаворитите ми са Бадр Хари, Джиорджио Петросян, Флойд Мейуедър и Мухамад Али. И мога гордо да кажа, че България има много добри спортисти и уважавани личности, които могат да бъдат пример за подражание на младите.

Какво според теб трябва да се направи, за да се популяризира кик боксът като боен спорт?
Тази тема е много крехка, но според мен, за да се изгради един добър спортист, без значение кой спорт практикува, без значение индивидуален или отборен, смятам, че трябва да се работи много с младите. Те трябва да се мотивират, а спортът под всякаква форма да бъде подпомаган от държавата много повече, отколкото сега. Това е ключът към успеха.

Каква беше 2017г. за теб и в личен план?
2017г беше страхотна и в личен план, надявам се така да остане и за следващата година!

Какво ще си пожелаеш за 2018г?
Пожелавам си на първо място да съм здрав, да се радвам на приятелството и отношението, което получавам от семейството ми и хората около и мен. И не на последно място 2018г да бъде още по-добра от 2017г!


Източник: в-к "Балканец"