Интервю с костинбродския свещеник Серафим Рангачев, който коментира разпространението в Костинброд на различни религиозни деноминации.

- Има ли яснота какви и колко вероизповедания има регистрирани в Костинброд? Общината е длъжна да води регистър на всички регистрирани вероизповедания, но до колко е изпълнено общинските служители трябва да кажат. До колкото знам, освен православната църква в Костинброд има неопетдесятна общност, адвентисти, баптисти и др. Имаме съграждани, изповядващи исляма, но те не са организирани в общност и най-вероятно изпълняват религиозните си практики в софийската джамия. Забелязва се, че идват в града и емисари от свидетели на Йехова.
- Каква е дейността на посочените вероизповедания и къде се развива? Целта е една и съща – откъсване на жива плът от православната църква (набиране на последователи) и максимална изгода за регионалните и националните лидери на тези общности.
- Какво имате предвид, примери могат ли да се дадат? Много малко хора освен вече изпатилите, знаят, че всички тези, да ги наречем „нетрадиционни вероизповедания“, по своят същина са общности, в които по различни префинени начини се упражнява мощен психологически, социален и дори икономически контрол.
- Икономически контрол? Да, и икономически. Защото, това го твърдя със сигурност за петдесетниците и адвентистите, присъединилите се към тях, уж като доброволни дарения дават 1/10 от своите доходи. На практика това е църковен данък, който според нашето законодателство е забранен. Най-абсурдното и циничното са две неща: сектантските проповедници обвиняват нас, православното духовенство, че обираме хората с продажбата на свещи и четене на молитви, а в същото време най-безогледно облагат парично последователите си и на всичко отгоре в разрез с българското законодателство. И другият парадокс е, че до сега държавата по незнайни причини си затваря очите за тези безобразия, може би, за да не обидим Брюксел или Вашингтон???
- Само икономически ли е проблема? Не, проблемът е и социален, защото водачите на тези общности на практика упражняват неограничена власт над своите последователи. А това нещо може да се използва например при избори. Вече имаше телевизионно разследване, което уличи петдестнишки пастори в подсигуряването на гласове за една или друга партия. Знае се също, че поне един от кандидатите за предишните кметски избори е потърсил услугите на нашите петдесетни водачи и дори е присъствал на тяхно молитвено събрание, за да ги убеди да гласуват за него.
- А психологическия контрол в какво се изразява? В това, че веднъж привлечен там се прави всичко възможно този човек да бъде тотално зависим от сектата. Например: ако някой стане адвентист върху него се оказва натиск да направи цялото си семейство такива. Най-често резултатите са още погубени души или унищожени семейства. Другото, характерно за всички останали, е че им се внушава апокалиптична истерия, че навсякъде всичко е зло, дяволско, единственото спасени е в тяхната общност и никъде другаде, че всички останали са лоши, ако не се присъединят към тях и че веднъж членуващ в нея, ако я напусне, за него вече няма живот. Друго, което можем да кажем, че в уж свободните вероизповедни общества, посещението на техните молитвени събрания е задължително. Ако някой от последователите не се яви на няколко поредни служби, активистите, че дори и пасторите го посещават вкъщи и му искат сметка защо.
- Как се осъществява пропагандата и рекламата? Чрез разпространение на брошури, книги, протестантските редакции на Библията, чрез организиране на публични мероприятия като прожекции, конференции, които по случайност съвпадат с големите православни празници, както и чрез проникване в училищата. Например, един от лидерите на баптистите беше успял да проникне в едно от големите училища в Костинброд. По незнайни причини някои от директорите са много неприязнени към отците. Проникването в училищата става чрез подсигуряване на безплатни учебници. А кой плаща, с какви кръгове е свързан? Това са все неща, от които местните власти трябва да се заинтересуват, защото става дума за съдбите на хиляди хора, които живеят тук. Но най-опасни са тези, които не се показват много-много на открито. Това са адвентистите и свидетели на Йехова. Докато петдесетниците търсят външна атрактивност, баптистите показност на нравственост, съботяните и Йеховистите действат скрито. И ако истеричният патос на петдесетниците и пуританското назидателно четене на морал на баптистите предизвиква дори несъзнателно предпазливост и съмнения в това какви са те, другите много по-неусетно и изкусно привличат своите бъдещи жертви. С лични беседи с хора, които са усетили, че са податливи на тяхното влияние и конкретно за петдесетниците с обещания за „бързи, чудни изцеления“ от всякакви болести и с получаване на върховни духовни дарби.
- Нещо по-подробно за последното? Със сигурност знам за няколко случая в града ни, знаеш, че в малкия град доста неща се знаят. И ми бе доверено от близки на тежко болни, че са били неочаквано посещавани от приятелите петдесетници, с цел по чуден начин да излекуват болния. Понеже при тежка болест всеки търси различни възможности, за измамника това идва много добре.
- В този ред на мисли хората обръщат ли се към вас? Естествено, в края на краищата нашите съграждани са хора здравомислещи, или както е казал един американски президент „Можеш да излъжеш два пъти, но не постоянно“.  Естествено, че за болести се чете молитва.
- А пострадалите от сектите обръщат ли се към вас? Тук вече е по-трудно, защото първо: миналият през тоталитарна секта се притеснява и срамува да довери, че се е поддал на техните внушения и не него самият му е трудно да направи крачката да говори открито за случилото се и сам да поиска помощ. И второ: изпатилите си от сектите повече не искат да чуят нито за християнство, нито за църква, нито за свещено писание.
- Какво може да се направи по въпроса с обвързването? По-голямо присъствие на православната просвета, защото свещеникът не служи само да бъде разкарван като панаирджийска мечка за едно или друго общинско или държавно мероприятие, а призван за проповед и беседа и може да каже много повече неща от тържествените речи по един или друг официален повод. Ако училищата са толкова закъсали и не могат да сложат щатно място за учител по религия, свещениците спокойно могат да влязат в часове, засягащи църквата – История, Философия, Психология, Етика и различни свободноизбираеми подготовки. Читалищата също могат да организират беседи, авторски четения, посещения до свещени места в нашия регион, възможности има много, нужна е добрата воля. И не разбирам от къде идва този страх от православната църква да бъде пусната в училищата и читалищата.

Източник: balkanec.bg