Музикално-поетичен спектакъл, посветен на 170-годишнината от рождението на поета, революционер и публицист Христо Ботев, се състоя в навечерието на неговата героична смърт, в Пенсионерски клуб „Детелина” Ботевград, с участието на Пенсионерски клуб „Светлина”Ботевград.

Ботев е роден на 6 януари 1848 г. в Калофер. Той живее само 28 години, но остава в националната памет, както с творчеството си, така и с революционното си дело. Тази година - 2018 , се навършиха 170 години от неговото рождение.

Днешната дата – 21 май, е избрана не случайно за възстановка на събитията, тъй като според организатора на честването Цеца Христова, точно по това време Ботев е преминал от Румъния река Дунав, слязъл е на Козлодуй, но четата му не е срещнала съпричастност от българите, в желанието му за борба с турските поробители. На българска земя е очаквал 400 души подкрепление. На 20 май вечерта (по стар стил) е бил последният ден в живота му, припомни Христова.

Музикално-поетичният спектакъл започна с изпълнение на „Вятър ечи, Балкан стене”. Програмата бе наситена с още незабравими патриотични песни като „Вятър ечи, Балкан стене”, „Тих бял Дунав” и др.
Гост на тържеството бе Стефка Граматиквоа- секретар на Община Ботевград
Във възстановката участваха Цеца Христова, в ролите: Антон Христов – Христо Ботев, майката на Ботев – Иванка Маринова, вестоносец от Враца – Петко Маринов,с активното участие на Радка Колева, Мария Илиева, Мария Василева, Пенка Лазарова и Иванка Цонкова.

Цеца Христова изказа благодарност към Стефка Граматикова, затова че е уважила събитието. Тя бе аплодирана от присъстващите членове на Пенсионерски клуб „Детелина” и заслужено получи букет цветя. Секретарят на общината от своя страна благодари за поканата и изрази мнение, че пенсионерите не са забравили да отбележат една наистина голяма дата в българската история. „Нашият град и неговите съвременни жители настина трябва да се гордеят, че носят името на този гений на българската поезия и публицистика, и изобщо гениален син на България. Той не случайно е наречен гений, защото с прозренията, до които стига в своето време, надскача епохи. Аз докато ви слушах си мислех, че тук сред вас би било хубаво на днешния дена да са и вашите внучета, защото именно вие носите тази памет и е хубаво по-често да я предавате на следващите поколения:, заяви Стефка Граматикова. По думите й именно по този начин децата биха се заразили, когато виждат своите баби и дядовци, така мило и с такъв порив да препредават онова, което още в читанките си са учили. „Дано още дълги години да сте здрави, за да продължавате да го правите по този прекрасен начин”, каза още Граматикова.

На 20 май 1876 четата на Христо Ботев заема позиции около връх Вола. „Трудна, кървава битка, падат убити четници”, тези думи прозвучаха в рецитала. Цитирани бяха последните думи на Христо Ботев от Антон Христов, облечен като великия революционер: „ И ние сме дошли народ да освобождаваме, где е народа, где са тези измъчени родове, които ни викаха, где е Заимов – този лъжец! Всичко вече е напусто, изгоряха - 200 души. По-добре да се бях удавил в Дунава, да не виждам тоя позор, как българският народ е стадо – говеда!”

„Колко много си приличат тези негови думи с написаното от Васил Левски – „ …… е Народе…????” , каза Цеца Христова.
В навечерието на 20 май битката с черкезите и башибозук стихва. Щабът се събира на съвещание. Когато Ботев се надига, се чува изстрел. Ботев пада! Пътят му към Врачанския балкан е пътят към безсмъртието, бе казано в края на музикално-поетичния рецитал. Заветните думи на Ботев, казани от Антон Христов, припомниха смисъла на неговия патриотизъм „ Но стига ми тази награда, да каже нявга народът - умря сиромах за правда и свобода!”.

В рецитала не бе пропуснато да бъде поставен акцент върху недостижимото четиристишие на Ботев, което е написано със златни букви на стената на Сорбоната - на третата или четвъртата колона в редицата на “Великите поети на Европа” , а именно:
„Настане вечер, месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен,
гора зашуми, вятър повее,
Балканът пее хайдушка песен!”