Пламен Ралчев е водач на листата на коалиция „АБВ –Движение 21“ в София област за изборите на 26 март. Роден е през 1976 г. в Ботевград, където получава основното си образование. Завършил е ГПЧЕ „Алеко Константинов“ в Правец и висше образование в УНСС, София. Магистър е по Международни отношения, доктор по Политология, доцент по Международни отношения и Европеистика в УНСС, София. Бил е хоноруван преподавател в Международното висше бизнес училище в Ботевград и в City University of Seattle – кампус Правец. Член е на Националния изпълнителен съвет на ПП “Движение 21“. Семеен, с две деца.

Уважаеми г-н Ралчев, кое Ви мотивира да се захванете с политика и от кога сте в нея?

Мога да откроя професионални и лични причини. Като преподавател по политически науки имам професионално отношение към политиката. В личен план обаче нещата се развиха по-различно. През 2003 г. станах свидетел на местните избори в община Правец, едно преживяване, което породи у мен страхотно отвращение от българската политика. За повече от 10 години се бях дистанцирал и изолирал от политика и избори. Бях се отдал на професионалните си занимания и преподавателската си работа. В един момент мои студенти ми казаха „Вие така добре разбирате нещата, защо не сте в политиката?“. Замислих се върху това и дали не трябва да поема някаква отговорност и да се опитам да направя нещо, вместо да стоя неангажиран, отвратен и гневен. Това съвпадна със създаването на ПП „Движение 21“, към която се присъединих през 2014 г. Това е първата и единствена партия, в която съм членувал. Там се събрахме предимно млади хора, на които ни беше писнало от това политиката да се асоциира с мръсна дума и да се толерират посредствеността и наглостта като принципи на управление в държавата. През 2015 г. беше първото ми лично участие в местни избори. Бях кандидат за общински съветник и кандидат за кмет на Район Студентски в София. Резултатите, които постигнах, бяха едни от най-високите за партията. Успяхме да спечелим два мандата за общински съветници в София, както и мандати в общинските съвети в няколко други градове и почти да удвоим гласовете, подадени за Движение 21 на парламентарните избори през 2014 г. Да припомня, че от 2014 г. „Движение 21“ е най-голямата извънпарламентарна партия. Така че сме готови от най-голямата извънпарламентарна партия да станем най-малката парламентарна партия на предстоящите избори.

Защо точно „Движение 21“ припознахте?
В „Движение 21“ намерих много съмишленици, хора образовани, с добра кариера, които обаче не само се възмущават от безобразията в държавата, но и искат да поемат отговорност да поправят, каквото могат. Друга важна особеност на „Движение 21“, която ме привлече, е отвореният и комуникативен лидерски стил и прагматичното, а не идеологическо мислене. „Движение 21“ е концентрация на умерени, разумни, центристко-мислещи хора. Вярно е, че има такива, които преди това са били в БСП, но има и много други, които преди това са подкрепяли центристки или десни партии. За съжаление, в българския политически спектър само ДПС стои узурпирало центъра. Всички други се мятат наляво и надясно, но в това няма особен смисъл, защото едновремешното ляво и дясно не са това, което имаме в момента – олигархично-мутирало ляво и компулсивно-обсебено дясно. Измежду тях постоянно се пръкват някакви политически мушмороци, които винаги знаят кога и за кого да изпълнят съответната поръчка. „Движение 21“ се стреми да наложи хигиена в политиката и да бъде в умерения център. Партньорството с АБВ даде възможност да се формира една коалиция в център-ляво, която да привлече подкрепа от по-широк кръг избиратели.


Какво считате, че трябва да се промени в държавата?
В държавата трябва да се промени философията на управление. Досега 27 години върлуваше политическият тарикатлък в симбиоза с мутренско-олигархични интереси, които биват обслужвани от компрометирана правосъдна система. Липсва справедливост, липсва върховенство на закона и правов ред в държавата, липсва добро управление и визия за развитие за следващите 50 г., цари административен произвол и злоупотреба със служебно положение и влияние. Все по-критично става общественото настроение срещу всички тези недъзи в държавата. Реформите в съдебната система, образованието, културата и здравеопазването са основен приоритет за нас. Убедени сме, че ако има върховенство на закона и правов ред в държавата, това ще създаде и нормален климат за икономиката да се развива и да генерира благосъстояние. В образованието има само имитация на реформи, които още повече закопават нещата. Нашето образование има потенциал, но то е захлупено от управленски конформизъм и липса на стратегическо лидерство. Без ефективна образователна политика сега, обществото и държавата ни нямат никакво бъдеще и няма никакъв смисъл да се упражняваме в прогнози за икономически растеж и повишение на доходите, защото е ясно, че колапсът ще е неизбежен.

Кои секторни политики бихте отстоявали, ако бъдете избран за народен представител в 44-то НС?
Образованието е естествен приоритет за мен. Винаги съм бил свързан с тази сфера.Мисля, че е важно не просто да говорим за увеличение на заплатите на учителите, а за повишаването на техния статут, дори и в посока на това да придобият статут на държавни служители. В сектора на здравеопазването ще настояваме за електронни здравни досиета, диференцирана ДДС ставка за медикаментите, изписвани по Здравна каса, а също така и промяна на статута на болниците от търговски дружества в такива със специален статут. Това е само малка част от детайлните предложения в сферата на здравеопазването, които сме разработили в нашата платформа. Важен за мен е и секторът на сигурността и контролът над специалните служби, където също има сериозни дефекти, които рефлектират слабостите на държавността.

Какво не харесвате на досегашните политици?
Бих изброил много неща - неискреност, прикритост, посредственост и липса на визия. Политиците от последните 27 години дискредитираха и делегитимираха политиката и я превърнаха в обикновен тарикатлък и съглашателство между големи бизнес интереси и дребни продажни душици. Точно това искаме да променим и да покажем, че политиката е обществен дълг и мисия, а не е дейност на организирани престъпни групи за усвояване на публични ресурси.

Вие бяхте номиниран за водач на листата на коалиция ”АБВ-Движение 21”. Как получихте това доверие от структурите на две партии?
Оценявам високо доверието, което получих и от моите колеги и съмишленици от „Движение 21“, и от нашите коалиционни партньори от АБВ. Като председател на столичната организация на „Движение 21“, координатор за Софийска област и член на Националния изпълнителен съвет на партията, моята номинация дойде от нашите редици. Мисля, че колегите от АБВ оцениха потенциала ми и приеха да бъда водач на листата на коалицията за 26 МИР София област. Фактът, че произходът ми е свързан с Ботевград и Правец, както и разпознаваемостта ми тук също имаха значение. Благодарен съм за подкрепата, която получих лично от г-жа Татяна Дончева, председател на „Движение 21“ и съгласието на лидерите на АБВ в лицето на г-н Константин Проданов, председател на АБВ и д-р Марияна Тодорова, зам.-председател на АБВ.

Какви са Вашите очаквания от края на предизборната кампания?
Ще бъде трудна кампания. Има много индикации и притеснения, че мачът е уреден. Това урежда големите партии, които използват платените социологически проучвания да облъчват избирателите с внушения кои партии могат да влязат в парламента. Вече 27 години гледахме разпределяне на порциите между големите акули. От гражданите зависи кого ще изберат, а не от социологическите прогнози. От предишните избори, на които „Движение 21“ и АБВ са се явявали до момента, са показали общ резултат от около 200 000 гласа, което прави постижим резултат от 5%.

Смятате ли се за ботевградчанин и визирате ли сериозен опонент в Ботевград срещу Вас?

Аз съм роден в Ботевград и детството ми мина тук. Възпитаник съм на ОУ „Н.Й.Вапцаров“. Като ученик имах много изяви и в читалището в Ботевград. Тук се научих да играя баскетбол и до ден днешен това си остава единствения спорт, към който съм имал отношение. Беше друго време. От 1990 до 1995 г. учих в езиковата гимназия в Правец, а след 1995 г. се преместих в София, където завърших висше образование, започнах работа и създадох семейство. Никога обаче не съм губил връзката с Ботевград. Тук е родната ми къща, където винаги ме посреща моята баба, на която желая още дълги години живот и здраве. Покойният ми дядо остава завинаги тук. Родителите ми живеят в Правец, но баща ми измина целия си трудов път в Ботевград. През последните години бях хоноруван преподавател в Международното висше бизнес училище и видях, че Ботевград освен прекрасните млади хора, които има, е успял да привлече и много други от околните общини и съседни области от Северозапада, което доказва, че Ботевград има потенциал да е център, но някой трябва да развива този потенциал, а не да чака да се случи чудо. Затова и за предстоящите парламентарни избори съвсем естествено избрах Ботевград да е основен център на предизборната ми кампания в Софийска област.
Доколкото знам, в листите на други партии също има ботевградчани, но не ми е известно друга партия да е излъчила водач на листа, който да е от Ботевград. Политиката е вид общуване, а не самоцелно противоборство. И затова за мен е важно не кой е срещу мен, а какви са идеите му и можем ли да направим нещо полезно.

Вие като млад човек, виждате ли „светлина в тунела” за младите хора в България?

Вече не мисля за себе си толкова като млад човек, колкото като представител на средната възраст, който трябва да поеме отговорност за младите и за следващите поколения. Моето поколение беше затрупано в тунела на прехода. Когато започна т.нар. преход в България бях 13-годишен ученик. За изминалите 27 години много мои връстници заминаха в чужбина. Сега съм 40-годишен баща на две деца и преподавател на много млади хора в университета. Давам си сметка, че за да видим светлината в тунела и за да я покажа на младите хора, трябва много да копаем, защото през всичките тези години тунелът постоянно се срутваше над главите ни, а ние се чудехме дали е по-добре да се върнем назад или да вървим напред. Сега тунелът е затрупан и в двете посоки и не е достатъчно само да видим светлината в края му, а да прокопаем пътя дотам.


Източник: balkanec.bg