Живяла по турско време красива мома - Рашка. Искали я за жена много ергени. Само че между тях бил и местният Рустем ага, който харесвал Рашка, но желаел да я помохамеданчи. На сърцето й обаче лежал друг - хайдутинът Дончо. Всяка вечер момата ходила за вода на извора, пресрещал я там турчинът и настоявал на своето. В града живеел и Майстор Зольо, изкусен дърводелец, на когото Дончо изпратил нож - със заръка да го укрие в иконостас. От него Рашка да извади оръжието и да убие агата. Така и станало. А Зольо съградил на извора чешма с 3 чучура. Турците си отмъстили, като убили Майстора и разрушили творението. В негова памет приятелите му отново възстановили чешмата. Водата, течаща от нея, била много сладка и който опита, оставал завинаги в Етрополе. Превръщал се в част от традицията.
В това е бил  убеден и Николай Коев - “бащата” на зетьовския празник. Тази своя “щура идея”, както той я нарича, от 1971 г. насам е неразривна и чакана част от празничния календар на етрополчани. Всеки от който има и свой любим девиз, създаден с усмивка и с чувство за хумор. “На жена и тъща направи къща, та друг да ги прегръща”, “Ние сме за мирно съвместно съществуване с тъщите”, “Дърветата умират прави, пък ние - не!”, “Искаме малко мир вкъщи, любов - навънка”, “Къде бях - къде стигнах?”, “Зет и прасе трудно се улучват, но когато се улучат, тъщата печели най-много” и т. н.

Източник: balkanec.bg