Подписването се състоя на 15 декември 2016г., като символично домакин беше Технологичното училище „Електронни системи“ (ТУЕС) към Техническия университет - София.

МОН и организациите се договориха за осъществяване на ефективно сътрудничество в процеса на обучение на учениците за придобиване на съвременно софтуерно образование, включително софтуерно професионално образование.

„Гордея се, че в рамките на моя мандат професионалното образование намери своето достойно място като стратегически приоритет, и че днес интегрираме една от най-динамичните индустрии именно към този процес чрез предстоящата професия „приложен програмист“, заяви още Росен Плевнелиев. Държавният глава припомни, че европейските държави с най-ниска младежка безработица са именно страните, които са въвели модела на дуалната система на обучение и образование.

Държавният глава изтъкна, че нито един младеж, която няма висше образование, няма право да се срамува, а една държава трябва да се срамува, когато хората без висше образование не намират своята реализация, и когато младежката безработица е най-голяма сред завършващите средно образование.

По думите на президента, именно бързото развитие на българската ИТ индустрия през последните години е доказателство за нейния висок потенциал да бъде един от двигателите на българската икономика, базирана на висока добавена стойност и развитието на националните таланти, независимо от трудните условия.

Меглена Кунева съобщи, че миналата седмица с нейна заповед професията „Приложен програмист“ е включена към списъка на професиите за професионалното образование и обучение, което беше дългоочаквана мярка от страна на бизнеса.

Догодина ще започне изпълнението на новата Национална програма към МОН „Обучение за ИТ кариера“. Тя предвижда да бъдат създадени центрове освен в София и в Русе, Правец, Пловдив и Бургас, където да се обучават ученици и да се квалифицират учители. Предвижда се програмата да е с бюджет 250 хил. лева годишно и за две години курс на обучение да преминат 400 ученици и 60 учители. Министър Кунева посочи, че очаква от бизнеса помощ за изготвянето на входящите тестове.

„През последните поне 10 години основното предизвикателство, ограничаващо развитието и растежа пред нашата индустрия, е липсата и недостига на кадри и квалифицирани специалисти. Това е важно за всички нас, защото в последните години средата е такава, че почти няма бизнес, който да не използва или предлага високи технологии. Без развитието на ИТ индустрията, и останалите индустрии ще са в стагнация. Разкриването на едно работно място в сектора на високите технологии води до откриване на няколко позиции в други сектори, което води до частично решаване на проблема с безработицата и същевременно повишаване на общия стандарт на живот, подчерта за пореден път председателят на Управителния съвет на БАСКОМ Стамен Кочков - Цялото общество е заинтересовано от утвърждаването на България като регионален център за иновации и за развитие на високите технологии“.

Кочков изтъкна, че споразумението е резултат от много и конкретни усилия на много хора.

„Очаква ни много работа оттук-нататък. Споразумението е само първата, много правилна стъпка, но то е предпоставка за създаване на инициативи и програми и тяхното изпълнение“, посочи Кочков.

„Хубавите неща стават бавно, спокойно, ще стане, ми казваха през изминалите години много пъти. Не съм спокоен, когато виждам как поредно правителство не успява да превключи от ръчно на електронно управление. Не бях спокоен и когато многократно в разговори с държавното управление ми обясняваха за ключовата роля на ИТ индустрията, за стратегическата възможност през ИТ индустрията да се повиши БВП с 2-3-4%, стига този сектор да бъде разпознат като стратегически, заяви председателят на Управителния съвет на БАИТ Петър Иванов. Той обаче определи две неща от изминалите 4 години като положителни и посочи, че те му дават увереност, че дългият път, който предстои, ще бъде изминат, и ще бъде успешен. На първо място той изтъкна облекчаването на процедурата за издаване на „Синя карта на ЕС” за упражняване на висококвалифицирана заетост от чужденци от трети страни, а на второ място – подписването на споразумението между МОН и ИТ асоциациите. „Днешната крачка ще позволи държавата да започне да обучава съществено по-големи бройки ИТ специалисти, като ще стъпи в задълженията си и ще замести частните компании, които сега се опитват с ограничен ресурс и средства да извършват това обучение“, каза Иванов.

„Аутсорсинг секторът основно адресира темата с младежката безработица, тъй като средната възраст на хората, които работят в нашите компании, е под 30 години. През последните години ръстът в индустрията безспорно беше обусловен от качествата на хората, които има в страната, но също така, предизвикателствата, които стоят пред нас, са свързани с това, че нашите клиенти очакват хората, заети в индустрията, да имат все повече умения. Инициативи като днешната адресират в някаква степен тази заплаха пред нас и ние трябва с доста по-бързи и големи крачки да мислим за това как да осъвременим образованието си не само в посока създаване на програмисти, а и в много други професионални области. Такъв тип програми трябва да се съобразяват с факта, че говорим за експортно-ориентирани индустрии, така че лингвистиката върви ръка за ръка с другите специализирани компетенции и това трябва да бъде по-сериозно засегнато още от детските градини“, алармира председателят на Управителния съвет на БАА Стефан Бумов. Той допълни, че секторът не разделя хората на висшисти и не-висшисти, а на можещи и неможещи.

„Уважаеми съратници в трансформацията на българската образователна система тъй, щото да стане адекватен елемент на единния цифров пазар - това е нещото, което с вас трябва да направим. Днес направихме една важна крачка, може би в най-необходимата професия, тъй като, когато говорим за съвременни ИКТ, ние не говорим за тях самите. Това е хоризонтален сектор, който влияе на всички сфери на нашия живот“, заяви Петър Статев, председател на УС на Българския ИКТ клъстер.

„Толкова години доказваме верността на този модел, правилността и ефективността на пътя, обединяването на усилията училище-университет-ИТ бизнес“, изтъкна доц. д-р инж. Стела Стефанова, директор на ТУЕС. Тя обясни, че бързоразвиващите се технологии няма как да се капсуловат в утвърдени схеми, те трябва да се отворят, за да могат да се променят бързо и в тази посока трябва да се концентрират усилията и подкрепата на ИТ бизнеса. „Фирмите трябва да дойдат при нас – с технологиите, с решенията, с новостите, с всичко, което трябва да се случи бързо“, подчерта Стефанова.