Днес Исторически музей – Правец официално откри и представи археологическия паметник - църква „Св. Богородица” от ХІV век , в местността Манастира, община Правец.

Кметът на общината Румен Гунински и кметът на село Осиковица Бистра Георгиева прерязаха лентата на арехологическия обект.

Събитието се състоя и по повод традиционния курбан в местността, който се провежда за 14 поредна година, по инициатива на Емил Дангов.

Археологическият обект е реставриран по проект № 2014TC16I5CB007.1.11.151, финансиран по Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ България-Сърбия 2014-2020 по договор № РД-02-29-283/22.11.2016 г. „Развитие на туризма в трансграничен регион на България и Сърбия чрез създаване на туристически атракции и експониране на представителните културно-исторически обекти на общините Сурдулица и Правец”. По въпросния проект се възстановяват три обекта - църквата „Св. Богородица” от ХІV век и два обекта от възрожденския период – старо класно училище и скривалище на Васил Левски, които предстои да бъдат открити скоро.


„Аз много се вълнувам, защото от няколко години имам желанието този обект да се консервира и реставрира, да остане за поколенията и да се превърне в туристически обект за посещения”. Това каза в началото на церемонията Таня Борисова, директор на Исторически музей-Правец. Тя представи изпълнението на проекта по реставрация на църквата.

Църквата „Св. Богородица” (XIII-XIVв.) е част от манастирски комплекс. Тя представлява малка еднокорабна, едноапсидна сграда, изградена от големи и по-малки каменни блокове със спойка от бял хоросан. В североизточния ъгъл в основата на апсидата е оформена малка полукръгла ниша, символ на витлеемската пещера - протезис или жертвеник с важно обредно предназначение за светите дарове и богослужебната утвар. Стените са заоблени, ИЗГРАДЕНИ ОТ ДЯЛАНИ ВАРОВИКОВИ БЛОКЧЕТА. В северния зид на църквата до нишата е имало вход, на по-къснен етап зазидан и оформен като прозорец. На западната стена, вътре, вдясно от входа има изградена втора полукръгла ниша - диаконикон. оформянето на такава ниша в западната стена се среща рядко в църковното строителство в българия. най-ранни примери за такива ниши има във велики преслав. църквата отвътре е била богато украсена с полихромна стенописна украса в техника „яйчена темпера” и класическо „фреско”, издаваща почерка на изключително школувани зографи. на запад от църквата е разкрит притвор и останки от баптистерий - кръщелна на югозапад. откритите фрагменти стенописна украса от кръщелната като начин на изпълнение и технологични особености са по-късни от тези в църквата.

Пред и около църквата са открити по-ранни останки от сгради и съоръжения от ломени камъни на калова спойка. в основите е проучена сграда с правоъгълен план, ориентирана север-юг, предхождаща градежа на църквата. на северозапад е разкрита стена, дъговидно извита в южна посока и овална яма пред нея, запълнена с въглени, овъглени зърна пшеница и бадеми, фрагменти керамика. на 10 метра западно от църквата, точно срещу входа е разчистен глинен олтар с форма на „погача” (IV в. пр. н. е.). около него е открито голямо количество керамика от V-IV в. пр. н. е. и фрагменти отухлявания между тях. олтарът вероятно е свързан с обредите за здраве, култа към слънцето и вярата в покровителството на богинята майка. пред църквата са разкрити каменни струпвания и голямо количество натрошена керамика от къснобронзовата и ранножелязната епохи (XI, IX-VII в. пр. н. е.). по-ранните съоръжения разкрити пред и около църквата са свързани с обредни и ритуални действия и свидетелстват за интензивен живот, кипял много преди построяването на манастирския комплекс, част от древно култово място.

Фирмата – изпълнител на строителните дейности е „Пи Ес Пи” ЕООД, гр. София. Тя е спечелила тръжната процедура и е приключила консервацията и експонирането на археологическия обект "останки от средновековната църква" света богородица " от XIV в. и структурите около нея. Извършено е укрепване на оригиналната субстанция на археологическата ценност и руините около нея, механично почистване, биоцидна и хербицидна обработка на камъка, заздравяване на свързващите разтвори на каменните зидове и префугиране, силуетно надграждане на консервационен надзид с височина до 0,5м и оформяне на короната на зида. реализирани са мерки по експониране като направа на посипка от ситна каменна фракция около зидовете. ще бъдат поставени две информационни табла. като основен резултат е реализирани цялостна консервация на един античен паметник и мерки за неговото експониране. това допринася за популяризирането на археологическия обект и превръщането му в атрактивна туристическа дестинация.

Община Правец е издала виза за проектиране за изграждане на параклис, в непосредствена близост до църквата. На мястото има изкопни работи, тъй като са извършвани археологически разкопки преди две години. „Реших на това място всичко да се съживи. Тук бе всичко джунгла. За 14 години това място се промени. И общината прегърна идеята”. Това заяви Емил Дангов, който е инициатор на облагородяването на мястото, което е общинска собственост, с любезното съдействие на община Правец и Исторически музей-Правец. По думите му манастира с църквата е построен по време на Втората българска държава и е опожарен от турците през 18 век.

Емил Дангов е юрист и магистър по теология. След официалната церемония по откриване на археологическия обект, той извърши съвместно с Отец Димитър водосвет за здраве на всички присъстващи.

След официалната церемония бе даден старт на планински крос, в  който взеха участие професионални лекоатлети, така и местни доброволци. Те се състезаваха на 2-километрово трасе.

Участниците бяха наградени от кмета Румен Гунински. Сред участниците бе Радослав Тодоров от Луковит, рекордьор при изкачване на връх Мусала, преди 20 дни. Той ще представи Националния  отбор по планинско бягане на световното първенство в Испания.