Събота, 17 Ноември 2018, 15:09

Проф. Атанас Тасев: Предстоящата сделка с ЧЕЗ влезе в политическия дебат

8 Ноември, 14:46
(0) (0)
Ботевград - Новини
Прочетена: 662

Атакуващите сделката, пледиращи за намеса на държавата, поставят знак за равенство между сделката за приватизация и сделките на вторичния пазар, когато един мажоритарен собственик продава своя дял на друг.
Не мога да приема тезата, че атаката срещу сделката ЧЕЗ - Инерком защитава обществения интерес
Действащото законодателство разполага с достатъчно инструменти да гарантира интересите на крайните потребители, основната част от условно придобитите дружества са в режим на ценова и операционна регулация
По определение големите пари обичат тишината и устойчивост на бизнес-средата
Намеса на държавата с публични изказвания, или промяна на законодателството в движение („добавка ЧЕЗ в Закона за енергетиката)дискредитират страната и трайно ще влияят на всяка следваща сделка с привличане на стратегически инвеститор

Проф. Тасев, защо се истеризира до такава степен ситуацията около сделката за бизнеса на ЧЕЗ в България?

- Сделка от частно-правен характер , при която мажоритарен собственик на акционерно дружество продава своя бизнес в България, не е без прецедент. Могат да се посочат много примери, напр. сделката E.O.N – ENERGO-Pro, се осъществи при пълно спазване на законодателството на страната, прозрачно, публично и без ексцесии и истеризация. В друга държава и при други обстоятелства тази сделка щеше да бъде коментар само на специализираните издания и, преди всичко, в информационен контекст.
Това, което наблюдаваме, е продукт на острото политическо противопоставяне на управляващи и опозиция, при което предстоящата сделка се постави на платформата на политическия дебат, където икономическата и правна логика нямат място. Тук, разбира се, мениджмънтът на „Инерком“, отчитайки спецификата на нашия политически живот, следваше да предприемат по-мащабна разяснителна кампания и предварителни консултации с институциите, които могат да имат отношение към сделката.
Както е известно и аз взех медийно участие в този публичен дебат , но като експерт добре запознат с такива научни дисциплини като „системен анализ“ и „процедури за вземане на решения“ предложих няколко тези, които намериха потвърждение в процеса на развитие на дебата, а именно:

- Нямаме никакво законово основание да се месим в сделка от частно-правен характер. Всяка намеса в тази процедура може да забави сделката и като резултат да получим поредната арбитражна процедура, която, по традиция, можем да загубим;
- Изменението и допълнението на Закона за енергетиката, с което се дава правно основание на Комисията за енергийно и водно регулиране да се произнася по отношение на сделката преди нейното сключване, ни направи за смях в правния свят;
- Смяната на мажоритарния собственик не променя нищо в дейността на компанията, освен в стратегически план и то в границите на лиценза за дейност и регулаторната рамка;
- Собственикът ЧЕЗ –Прага има един единствен интерес – да продаде компанията на легитимен купувач на възможно по-висока цена. Какво се случва след сделката няма никакво значение за продавача.
- Намесата на държавните институции е възможна и наложителна едва след придобиването и легитимирането на новия собственик и то при съществено нарушаване на правилата, записани в лиценза, което означава, че интересите на потребителите на услугата са достатъчно добре законово осигурени.

Вие лично разбрахте ли какви са всъщност възраженията срещу придобиването на активите на ЧЕЗ в България от местната компания "Инерком" - това, че "Инерком" е малка и няма да се справи с управлението на този бизнес или това, че е много голяма и застрашава конкуренцията на пазара на електрическа енергия?

- Ситуацията напомня сценария , описан във вица за заека* „Зайо, защо си без шапка“?
Първоначалната теза беше, че „Инерком е малка компания, не може да привлече кредитен ресурс, няма опит в управление на подобна по дейност и мащаб компании", без да се отчете фактът, че кредитния рейтинг при сделката се определя от обекта за придобиване, защото това е „машината за пари“, която ще осигури чрез дивидентната схема погасяването на кредита за придобиване.
Управлението на придобитата фирма може да се осъществи от действащия екип, подпомогнат от допълнително наети елитни мениджъри.
Практика е в големите корпорации собствениците да заемат места в контролните съвети, а не в състава на оперативното ръководство. При така разгледаната теза попадаме в ситуацията ,описана в първият сценарий от вица –„Зайо , защо си без шапка?“ –следва бой.
Впоследствие, с намесата на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) с мотив, базиран на обратната теза , че при сделката „Инерком“-„ЧЕЗ“ имаме елемент на концентрация (което дори не е необходимо да се доказва) и това ще доведе до изкривяване на пазара , т.е. злоупотреба с монополно положение, сякаш добавянето на 5 Мвт фотоволтаична електроцентрала (ФЕЦ), собственост на ‚“Инерком“ към изградената и с години оперираща мощна ФЕЦ на ЧЕЗ-България , може да влияе върху пазар в зоната на преференциалната енергетика, която е в регулация, на фона на общо 1048 Мвт за страната.
Тук попадаме в ситуацията на втория сценарий от вица –„Зайо , защо си със шапка?“ –отново бой.
При подобна полярна смяна на тезите ,използвани за да се атакува сделката, е очевидна крайната цел –„бой“ със или без шапка.

Правилно ли е държавата да се намесва в сделка между два частно правни субекта? И как оценявате ефекта от такъв прецедент върху бъдещи сделки в енергетиката?

- Основният проблем в дебата е, че атакуващите сделката, пледиращи за намеса на държавата, поставяха знак за равенство между сделката за приватизация, когато държавата продаваше мажоритарен, а в последствие миноритарен дял на най-голямото Електроразпределително предприятие в страната и сделките на вторичния пазар, когато един мажоритарен собственик продава своя дял на друг. Ами ако ЧЕЗ –България беше изцяло публична компания и продаваше своя дял под формата на един, или няколко пакета акции на борсата? Как, тогава, можеше да се атакува сделката с подобни аргументи?
Подобна намеса на държавата с публични изказвания, или промяна на законодателството в движение („добавка ЧЕЗ в текстовете на Закона за енергетиката) естествено влияят негативно върху имиджа на страната, също така и трайно ще влияят на всяка следваща сделка с привличане на стратегически инвеститор, най-малко поради факта, че във финансовите параметри на предстоящи сделки ще се залагат по-високи стойности на коефициентите в Метода за оценка на капиталовите активи за калкулация на политически риск от промяна на законовата уредба.
По определение – големите пари обичат тишината и устойчивост на бизнес-средата.

Как ще коментирате твърденията на БСП, че с атаките срещу сделката между ЧЕЗ и „Инерком“ защитават обществения интерес? Наистина ли обществото има интерес да се пречи на инвеститорите да работят и да правят сделки?

- Не обичам да коментирам действията на нашите политици, но не мога да приема тезата, че атаката срещу сделката е продиктувана от мотив за защита на обществения интерес. Още в началото на дебата коментирах, че и действащото законодателство разполага с достатъчно инструменти да гарантира интересите на крайните потребители. Основната част от условно придобитите дружества се намират в режим на естествен монопол и са в режим на ценова и операционна регулация. КЕВР определя цените на услугите, предоставяни от дружеството и следи за качеството им.
В случаи на отклонение от правилата, фиксирани в лиценза(те), Регулаторът може да санкционира финансово дружеството; да прибегне до крайна мярка – отнемане на лиценза; да назначи особен управител. В случай на действия, застрашаващи националната сигурност, може да предприеме още по-драстични мерки, за да гарантира непрекъсваемост на електро подаването.

Не прозира ли зад атаките на левицата потенциален частен икономически интерес?

- В нашата страна всичко е възможно. Има практика в бизнеса, при няколко участника в тръжна процедура и последваща ефективна атака към класиралия се на първо, което води до неговото отстраняване, продавачът да се обърне към „шорт – листата“ с другите участници и да предложи на някой от тях, но не задължително на втория. Познаването на тези правила, както и възможността на продавача да започне друга процедура „на чисто“ ме карат да мисля, че подобен многоходов сценарий за индиректно лобиране за следващ участник е малко вероятен.

Източник: http://3e-news.net

Последвайте ни във Facebook

Обяви

виж всички

Анкета » коментари (5)

Подкрепяте ли идеята до 2024г. да бъдат премахнати печките на дърва и въглища, които не отговатят на еконормите

Анкета » коментари (5)

Подкрепяте ли идеята до 2024г. да бъдат премахнати печките на дърва и въглища, които не отговатят на еконормите

отговори
Да (137)
70% Complete
Не (292)
70% Complete
Съгласен съм, това ще подобри качеството на въздуха. (47)
70% Complete
Не смятам, че е необходимо. Това няма да промени качеството на въздуха (159)
70% Complete
Не съм заинтересован (7)
70% Complete