Просветното дело в гр. Елин Пелин
През 2014г. се навършват 160г. от създаването на килийното училище и 70г. от откриването на Гимназията в гр. Елин Пелин.
В периода на българското Възраждане килийните училища към манастири, метоси и църкви са били центровете, където младежите са имали възможност да получат образование. Техни преподаватели са били свещеници, монаси, грамотни занаятчии и търговци - все хора предприемчиви и знаещи, които са давали на учениците си елементарни познания. Те са се състояли в четене, писане, просто смятане, запаметяване на молитви, библейски притчи и жития на светците.
Сред първите средища на просвета в нашия край е бил Елешнишкият манастир, намиращ се близо до едноименното село. Килийното училище в него е регистрирано още през 18в. Там са образовани младежи от околните села.
Един от старите изследователи на историята на Новоселци /днес гр. Елин Пелин/ е Борис Нечев, който ни информира за килийното училище към построената през 1846г. в селото църква.То е открито към 1854 г. и вероятно в него са преподавали свещениците. Б.Нечев обаче посочва терзията/шивач/ и бакалин Стоян Коцев от Клензови като един от първите учители в него. По традиция с избора на учител и определяне изискванията за работа са се занимавали едновремешните селски управници, които в този случай са съчетали три в едно.
Учителят вероятно е ползвал безплатно църковна постройка за бакалия и шивачница , за сметка на което той е преподавал безвъзмездно или срещу символично заплащане на селските деца.Зад днешния градски храм е имало двуетажна църковна сграда, на чийто първи етаж се е помещавало училището. В голямата стая, разделени на начинаещи и напреднали, били учениците.
В единия край на по-високо място стоял Стоян Клензов. Когато идвал при него клиент, той излизал в съседната по-малка стая, за да го обслужи и оставял по-голямо дете да следи за обучението и дисциплината на другите.
Интересна информация за това училище открих във в. ”Македония„ от 1871г.: „Като минах през селото Новоселци, отидох, за да вида училището им и там намерих около 40 деца да учат - едни наустници, други - псалтир. Учителят им ми приказа, че ся учил в София
при покойният Веселин /бел.-Груев/ и че разбира, че е по-добре да учи учениците си с четеница и първи познания, но священниците му не давали.” Младият учител срещнал съпротивата на консервативните свещеници. Те не признавали новите методи и познания, което е типично за периода във всички по-малки селища по българските земи. Едва след Освобождението броят на грамотните хора започва бързо да се увеличава, защото младежите учат в селското Начално училище, в Прогимназията, в Земеделското училище или другаде специално и висше облазование.
На 15 септември 1944г. в с.Новоселци е открита Народна смесена гимназия /Пълна смесена гимназия/. Тогавашните управници решават, че е време да се създаде в селото по-висока степен учебно заведение. Те получили разрешение от Министерството на просветата. Преди това много от младежите от Новоселци и околните села продължавали образованието си в софийските средни училища. И така записаните в София ученици били върнати да учат в селото, за да могат да бъдат сформирани пълни учебни паралелки. Първият директор е бил Цв.Векилски, който до тогава бил учител в столицата. След него директори стават: Иван Илиев Костов - новоселчанин, Апостолов от Столник, Цв.Стоянов от Лесново, Миланов, Д.Котев, Иван Петров, Мария Стоилова, Борис Леков и Юлия Стефанова. Гимназията има нова сграда от 1970г., където са получили своето образование десетки хиляди младежи от района. Тя е сред най-елитните училища в източната част на Софийския край.
Тази година е с два просветни юбилея - на килийното училище и на Гимназията.
Вече 160- годишна е историята на образователното дело в нашия град, с каквато малко селища могат да се похвалят.
Източник: balkanec.bg
Няма добавени коментари