Петък, 29 Март 2024, 01:19

Скулпторът Павел Койчев откри арт галерия "Оригиналите" край Осиковица

5 Юни 2016, 21:39
(0) (0)
Правец - Новини
Прочетена: 10512 7


На 28 май 2016 година в арт галерия "Оригиналите", махала Владовци до село Осиковица, завесата от проливни дъждове е вдигната, за да огрее слънцето удивителната изложба на Павел Койчев. Мирослав Михайлов щедро е предоставил къщата, поляната и гората за произведенията на скулптора, когото цени като явление в световната култура.

Мащабът

Става дума може би за най-мащабната от многобройните изложби на Павел. Избрал ѝ е име: "Явления и изкушения". Може да се говори направо за изложение, защото тук е показана и самата гипсотека на скулптора, оттам арт-галерия "Оригиналите". Полимеризираните гипсови оригинали на поляната са подредени за дълговременно пребиваване на открито.

Мащабът е коварен инструмент: владееш ли го, постигаш велико качество и обратно. Изложбата на поляната и в горичката на арт галерията показва стабилното разбиране на автора за размерите на пластична творба в открито пространство. Витае съизмеримост между и на пластиките независимо от годините, в които са създадени. Работите на поляната са бели и монолитни, тези в гората са ефирни и летящи.

Другото име на мащаба е съотношения. Посетителите се движат между фигурите и допълват осъзнаването на абсолютния мащаб. Множеството от хора и пластики е значимо, но пак остава достатъчно въздух и простор. Тук е "Градежът" с галерията си (обиколната тераса) на втория етаж. Погледът от това ниво разкрива истинското съдържание на замисъла на изложението. Има произведения с щастлива или все още неоформена обществена съдба, независимо, че са на по 30-40 години. Всички те са си намерили тук вярното място и подходящото съжителство.

Освен мащабността (грандиозността) постигнат е вътрешен мащаб и на самата изложба. Композирането на толкова много произведения от различни и много отдалечени години е трудно решима задача. С успех е позиционирано всяко произведение, така че плавно да отвежда към следващото, към следващата година, към следващата мисъл.

Ретроспективно и ново

Давам си сметка колко последователен е творческият път на Павел. Нито една от творбите като започнем с "Човек с налъми" (1974) или "Поклон" (1979) не навява усещане за вехти идеи и старомодна пластичност.
Тъкмо в творбите на Павел се разгръща онази важна в комуникацията характеристика – информативната функция на формата/формообразуването. Просто това е мислещ автор, който владее пластичния език и с него внушава каквото си пожелае – от детински мечти до философски прозрения. Постига го с очевидна лекота, защото е убеден в това, което мисли и владее средствата да го изрази ясно и лаконично. Винаги оставя територия за инвариантни интерпретации на зрителя и това е още едно качество на творческата му личност. Казва: "Всеки да види каквото пожелае."

Силно впечатление прави аранжировката на творбите. Премислена е системата от внушения, така че цялото да създаде усещане за изложба-произведение. На зелената поляна с венеца от планински вериги са "Оригиналите" с фундаменталните идеи и непоклатимата житейска философия. Пресъздадените хора и животни са в кореспонденция на богат живот от отправени към публиката съобщения.

Най-жива е гората. Там са новите, непоказвани до този момент произведения. На белите полимерни пластики на поляната от минали години се противопоставя изложбата "Явления и изкушения" – колоритна кохорта от предимно летящи фигури, сложно заплетени с корди между клоните на пролетната гора. Тук властват двуизмерни индивиди, преследващи се един друг в търсене на щастие, някои с червена ябълка в ръка – изкушението, разбира се. Виталното усещане идва от факта, че е представен процес, протичане на отношения между хората и усещането за възможни различни изходи и отново за различни тълкувания.

Публиката

Публиката е важна по принцип, но за Павел Койчев тя е част от експозицията. Върховно умение е да създадеш спектакъл от собствените си творби и да включиш публиката в него. При това не забравям думите му: "Не ме харесват, просто не ме харесват." Тази констатация звучи като авторско отчаяние и е негово обобщение от поне 40 години насам. Но напротив, не е отчаян, а изпълнен с енергия и идеи. Създава произведенията си с вътрешна убеденост, че ще ги хареса, който може. Далеч е от супрематичното превъзходство на проповядващите "изкуство за избраните".

Отдалечена от столичните салони, тази изложба може да не бъде видяна от голям брой хора, но както и "Градежът" през 2008 г. и "Водната паша" през 2009 г. на езерото в същото Владовци, ще се прочуе надалеч от тази махала, надалеч от България. А "Водната паша" беше велика поезия. Поезия примамва публиката до всеки експонат и на днешната изложба. Любопитството е присъщо не само на децата, които тичайки по поляната и гората, създават уникално оживление. Една дама наднича да види какво има в кошничката, поставена в търбуха на ажурното магаре от пръти. И е права, защото там може да се намират още някои от многобройните скрити послания на автора. Публиката очаква това богатство и го търси като изследовател. В този процес за улеснение всяка творба има надпис и година на създаване. Темите са ясни и очевидни и въпреки това изказани. Колкото и да е пестелив в говоренето, всъщност Павел владее вербалния език с усета на поет.

Затова винаги е разговарял със своята публика по неповторим начин чрез заглавията на изложбите си: "Торният бръмбар" (1995), "Стадото" (2000), "Обиталището" (2001), "Складът" (2002), "Градът" (2004), "Къщите, лятото, морето" (2005), "Скулптури от оникс" (2006), "Високомерна разходка" (2006), "Под масата" (2006), "Преносителят" (2007), "Градежът" (2008), "Водна паша" (2009), "Нещо лично" (2013).

Любопитството на публиката е насочено и към обитаемата пластика "Градежа". Няма давност за този интерес. Преди време бях написала в статията "Архитектурен език за скулптори – Градежът на Павел Койчев": "Работите на Павел Койчев привличат архитекта заради въплътената в творбите му свобода. Свободата, която школуваният архитект загубва още в първите години на образованието си, но не престава да мечтае за нея цял живот." Такава е тази символ-къща, че продължава да подхранва интереса на всички възможни зрители с техните различни мнения за жанровете в изкуството.

Атмосферата на "Оригиналите" и "Явление и изкушение" е изградена едновременно от творби, природа и публика. Представени са всички възрасти. Присъстват около 300 ценители на изкуството на Павел.

Изпълнителите

На поляната до Павел застава щастлив човек, който го поздравява с възхищението, присъщо на почти всички посетители и констатира: успяхме. Това е един от изпълнителите в материал (полимер с арматура от стъклени нишки) дърводелецът Тони, както гордо го представя Павел. Способността да работиш с екип е важна част от крайния резултат. Скулпторът явно знае как да предаде своето вдъхновение и на помощниците си до такава степен, че да заживеят в режим на творчество, да приемат творбите като свои.

Трудът е бил огромен. Всички пластики от минали години, които красят по изключение някое българско пространство, а повече чуждестранни галерии, са "облечени" в новия материал. Разпознават се като вече познатите бронзови или гранитни творби, а едновременно се разчитат като напълно нови. Една впечатляваща нова бяла гвардия и друга колоритна се разполагат с достоинство сред природата на полагащо им се без съмнение място.

Павел Койчев продължава да работи убедено, но затворен в творческо уединение, в своята богата система на разбиране за света. Външни влияния пропуска колкото за сведение, иначе знае какво трябва да каже. Вратата на ателието му е полуоткрехната за ценителите и полузатворена за недоумяващите. Надеждата, че ще бъде разбиран от все повече публики се крие в човечността и притегателната сила на веднъж прозряната от възприемащия искрено поднесена авторова мисъл.

Източник: Http://dnevnik.bg, видео http://btv.bg

Коментари (7)

  • 1.

    Коментарът беше изтрит поради използването на нецензурни или неуместни изрази!

  • Отговори (0) (0)
    2. добавен от: Анонимен 6 Юни, 05:50

    Страхотно.

  • Отговори (0) (0)
    3. добавен от: Анонимен 6 Юни, 08:45

    ало вестникЪТ, плащайте на някой грамотен академик с истинска диплома, да ви коригира правописните грешки, че е позор тази НЕГРАМОТНОСТ, която демонстрирате.

  • 4.

    Коментарът беше изтрит поради използването на нецензурни или неуместни изрази!

  • Отговори (0) (1)
    5. добавен от: Анонимен 6 Юни, 09:42

    Ima hora v pravec bih im bil shamari trirazovo-sutrin ,obed i ve4er.

  • Отговори (0) (0)
    6. добавен от: Анонимен 6 Юни, 09:43

    Problema e-ne mi se sedi tuk.Tova gi spasqva.

  • Отговори (0) (0)
    7. добавен от: Анонимен 30 Септември, 06:32

    Велик творец, дава ми самочувствие, надежда за мисълта и таланта на тъжна България. Н. Стоицева

Добави коментар:

Назад

Последвайте ни във Facebook

Обяви

виж всички

Анкета » коментари (2)

Ще има ли предсрочни избори отново?

Анкета » коментари (2)

Ще има ли предсрочни избори отново?

отговори
Да. Категорично! (105)
70% Complete
Не. Само се пазарят за порциите във властта. (110)
70% Complete
Не знам и не ме интересува. (31)
70% Complete
Поредната политическа глупост. (36)
70% Complete