На днешния голям празник Възнесение Господне (Спасовден) поетесата от с. Скравена Василия Стойнова избра да представи новата си книга „120 години храм „Св.Св. Безсребреници Козма и Дамян” – с. Скравена- Софийско”. Книгата трябваше да излезе от печат през 2016 години, когато църквата отбелязва своята 120-годишнина, но поради множество пречки печатното издание излиза тази година.

Представянето на книгата се състоя в самата църква, след като завърши утринната празнична литургия. В предисловието на новата си книга, Василия Стойнова пише: „На внучките ми Виктория и Стефания, за да знаят и не забравят, че в този храм са приели Тайнството Свето Кръщение”.

А ето какво споделя писателката за самата книга: „Избрах да пиша за църквата, защото моето име се свързва с нея. Разглеждайки църковната библиотека, аз се натъкнах на едни много ценни документи, които разкриват миналото и историята на манастирите и на църквата”. Така Василия Стойнова решава да започне да събира документи, да черпи интересна информация за църквата, и всичко това да събере в една малка книжка. В печатното издание писателката от Скравена пише за всеки отец, служил в църквата от самото нейно построяване. Споменава се името на: Поп Банчо, Свещеник Димитър Николов, Свещеник Георги Попдимитров, Свещеник Васил Делиев, Свещиник Филип Найденовски, Свещеник Йордан Илчев, Свещеник Иван Узунов, Свещеник Дамян Стойновски, както и името на сегашния отец на църквата Свещеноиконом Петър Петров.

С гордост Василия Стойнова подчерта, че всички свещеници, които е познавала и са служели в църквата, са били ерудирани и добри хора, какъвто е и настоящият Петър Петров. За него Василия пише : „Когато отец Дамян си отиде от този свят, бяхме в голяма тревога. Кой ще го замести? Но от Ловчанска митрополия ни увериха, че ще имаме достоен наследник- певец като него. И наистина, за Димитровден ни беше представен отец Петър. Роден във Враца през 1953г. Завършил духовна академия. Служил във Враца и София. Приехме го с разтворени сърца и души и той не ни разочарова”.

Редактор на печатното издание е Цанка Йорданова. Спонсори: Цветанка Гърбиджанова, Иван Николов и Цанка Йорданова.

Отпечатана от: „Народно читалище 19 февруари 1906”


Източник: balkanec.bg