Четвъртък, 13 Декември 2018, 07:09

Възможно ли е КЗК да е допуснала техническа грешка при оценката на сделката за ЧЕЗ?

20 Юли, 12:45
(0) (1)
Ботевград - Новини
Прочетена: 882

Как антимонополният орган вижда концентрация, след като купувач и продавач общо не събират 0.008% от производството на ток, държат само 0.22% от инсталираните мощности и далече под притеснителния дял на различните пазари
Галина Александрова, енергиен експерт

Обратът в сделката за продажбата на енергото в Западна България изненада експертната общност. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) не разреши на „Инерком” да придобие бизнеса на ЧЕЗ у нас. КЗК в четвъртък спря и сделката за продажба на Нова телевизия на чешкия инвеститор Петр Келнер. В 14-дневен срок и двете решения могат да бъдат обжалвани пред Върховния административен съд.

Така с две последователни решения КЗК забрани продажбата на две големи корпоративни групи, което е прецедент. И в двата случая става въпрос за сделка с големи чешки компании, като в единия случай корпорацията ЧЕЗ е продавач, а в другия – чешкият инвеститор е купувач на активи вв България. Това стана повод да се заговори за политически подтекст в създадения прецедент с вътрешни и външнополитически последици и едва ли не за „война“ Чехия – България.

Според КЗК, ако “Инерком България“ купи енергото, това ще създаде предпоставки за установяване или засилване на господстващо положение на пазара. Още първоначалният прочит на решението показва един изумителен факт – доскоро „малката“ и почти непозната според някои политици компания „Инерком България“, която бе обвинена, че няма експертиза и опит, беше съвсем официално легитимирана като сериозен играч на пазара. Оказва се, че обединеното дружество ще бъде сериозна заплаха за свободната конкуренция на българския енергиен пазара. Така ли е в действителност?

По мнението на почти всички анализатори, коментирали темата за краткото време след оповестяването на решението на антимонополната комисия, то не е добре мотивирано. Освен това то създава поредния опасен прецедент както с начина си на вземане, така и с цитираните в него мотиви.

„Инерком” се занимава с изграждане, производство и търговия на електроенергия, ЧЕЗ се занимава с производство от фотоволтаични централи, разпределение и съответно търговия с ел. енергия. Припокриването между тези дейности е толкова малко, че не може да доведе до господстващо положение”, коментира за бТВ Калоян Стайков от ИПИ.

„Фотоволтаичните паркове не са толкова големи, че да се заподозре господстващо положение. Едната хипотеза е, че се търси начин тази сделката между ЧЕЗ и „Инерком” да не стане, без да се увреди физиономията на политици“, смята икономистът Георги Ганев.

Като чета аргументите виждам доста дефекти – може да падне в съда решението на КЗК, коментира енергийният експерт проф. Атанас Тасев. Според него „Инерком” ще се възползва от тази възможност и ще обжалва.
Политическо решение или некомпетентност?

Този въпрос възниква след внимателен прочит на решението на КЗК. То е абсурдно, съдържа съществени противоречия, показва непознаване на същността и спецификите на енергийния пазар и на законодателството, което регулира тази сфера на европейско и на национално ниво. Освен това някои от базовите данни, въз основа на които се изчислява пазарен дял и съответно наличие или „притеснителна“ на концентрация са неверни, което априори изкривява и изводите в документа.

Още при първото запознаване със съкратения вариант на мотивите на антимонополния регулатор първото впечатление, което буквално зашеметява запознатите със сектора е, че дружество с опит в енергетиката не може да купи енергийно предприятие. Което е абсурдно - нали точно това й трябва на енергетиката, за да се оздрави и да тръгне напред - технологии, опит, добри практики в управлението, инвестиции. Кой друг освен компании с опит могат да ги осигурят? Някоя винарна, може би?... /препратката е към дежурните обжалвачи на обществените поръчки за българо-гръцката газова връзка/.

Второто впечатление е за влошаване на отношенията с Чехия. ЧЕЗ е стратегическо предприятие, зад което стои правителството. Освен това ние сме в процедура по международен арбитраж с чешката група - при толкова нескопосано и уязвимо решение на регулатора може да се прогнозира с голяма доза сигурност, че българската държава ще загуби делото, както впрочем се е случвало с всички други досега, което ще струва скъпо не на премиера, министрите и на политиците, а на българските данъкоплатци. Изострянето на отношенията между София и Прага пък е необяснимо и все още не е ясно какви последици могат да се очакват от него за страната ни.

Фактически грешки

На стр. 22 от Решението на КЗК е записано:

„ По данни от Доклад за дейността на КЕВР за 2017 година, реализираната електроенергия на крайни потребители по регулирани цени за 2016г. е 14 462 Мwh. По данни от същия Доклад на КЕВР, реализираната електроенергия на крайни потребители по регулирани цени за 2017 г. е 13 865 Мwh“.

Става въпрос за очевадна фактическа грешка - сумите 14462 и 13865 MWh имат още цифри и всъщност са милиони. А именно грешните цифри са базата, на която се изчислява делът на дружествата на ЧЕЗ в доставките на електроенергия на регулирания пазар и се оценява рискът от концентрация.

Дяволът е скрит в детайлите

По-задълбоченият прочит на мотивите за решението на КЗК, според които има притеснителна“ концентрация, разкрива съвсем различна картина. Изчисленията показват, че след концентрацията си двете дружества ще притежават… 0,22% дял от всички инсталирани мощности за производство на електричество в страната и 2,53% дял от всички инсталирани ФЕЦ в страната. Техният дял в общото произведено количество електроенергия ще бъде 0,08% по данни от 2017 г. и те ще контролират 2,42% от производството на електроенергия от ФЕЦ.

В Методика за определяне положението на предприятията на съответния пазар КЗК е приела, че общ пазарен дял под 15% на предприятията-участници на съответния пазар (ако участниците са конкуренти) не е притеснителен и се презюмира, че в тези случаи операцията няма потенциал да възпрепятства съществено конкуренцията.“ По-нататък в решението се уточнява, че притеснителен общ пазарен дял би могъл да бъде този, който надхвърля 40%, тъй като в този случай това може да доведе до установяване или засилване на господстващо положение. Къде комисията вижда 40% съвкупен дял?

Освен това КЗК приема, че концентрацията ще окаже въздействие върху пазара на производство и доставка на едро на електрическа енергия (фотоволтаици), защото е налице припокриване на дейността на участниците в концентрацията, бъркайки и припокривайки дейности по производство и продажба на ел. енергия, които са различни участници на различни пазари. Производителите нямат право да продават своята енергия на крайни клиенти, затова се изисква лиценз за търговец. КЗК не отчита правилно пазарите, на които участниците в концентрацията участват, а именно Дружествата производители от групата на придобиващото „Инерком“ участват на пазара по свободно договорени цени единствено, като продават на организирания борсов пазар, а не на крайни клиенти. От друга страна дружествата, които имат лицензия за търговия от страна на групата на придобиваните, участват на пазара на търговия на електрическа енергия по сделки на едро (сделки между търговци) и като търговец на електрическа енергия на крайни потребители.

Непознаване на пазара

В решението на КЗК не се отчита наличието на свободен и регулиран пазари и това, че различните дружества участват на разлиични пазари - дружествата на Инерком като производители на фотоволтаична електроенергия могат да продават само през борсата - нямат достъп до крайни потребители, дружестовото ЧЕЗ Трейдинг е лицензиран търговец на едро и продава само на свободния пазар на крайни потребители, а ЧЕЗ Електро участва само на регулирания пазар и продава ток на крайни клиенти на ниско напрежение - домакиннства и няколко малки фирми и организации. Но и това е динамично - скоро и те ще излязат на свободния пазар и могат да сменят доставчика си.

От мотивите на КЗК става ясно, че тя разглежда регулирания пазар като основание за нарушение на конкуренцията

КЗК показва непознаване на Закона за енергетиката, вкл. и при анализа на съществените вертикални ефекти, които Закона всъщност регулира, и разпростира естественият монопол на разпределителната мрежа върху всички останали пазари, без да дефинира конкретно пазари, коментират енергийни експерти.

Противоречия

Вътре в самото решение регулаторът влиза в противоречие със собствените си изводи:

КЗК цитира Становища на трети страни - „Електроенергиен системен оператор" ЕАД (ЕСО) и др., които посочват, че с планираната сделка не се създават нови участници на пазара, същата няма да се отрази на конкуренцията,както и че предвид сравнително малката инсталирана мощност и производствен капацитет от около 5 MW на „Фри Енерджи Проджект Орешец" ЕАД, дори и да бъдат създадени условия за някаква форма на конкурентно предимство, то същите биха били незначителни и няма да се отразят негативно върху конкурентната среда на засегнатите пазари. Дружествата не очакват след осъществяване на планираната сделка групата на „Инерком" да има съществено предимство пред тях и другите участници на пазара на производство и продажба на едро на електрическа енергия и търговия с електрическа енергия на свободен пазар.

От решението на КЗК излиза, че антимонополната комисия не харесва законовите промени в енергетиката и развитието на енергийната борса - според нея те могат да доведат до предимство на едни координатори на балансираща енергия пред други, без да отчита, че това намалява разходите за крайният потребител, което е всъщност крайната цел на всички промени, които се правят на енергийните пазари в ЕС и у нас.

Като общ принцип КЗК трябва да защитава правата на потребители (клиенти на ел. енергия в случая), но на стр.27 изразява притеснението, че тези клиенти биха се възползвали от по-добрите условия, поради предимството, което КЗК вижда, заради евентуален конкурентен натиск върху други търговци на ел. енергия


Източник: balkanec.bg

Последвайте ни във Facebook

Обяви

виж всички

Анкета » коментари (8)

Подкрепяте ли идеята до 2024г. да бъдат премахнати печките на дърва и въглища, които не отговатят на еконормите

Анкета » коментари (8)

Подкрепяте ли идеята до 2024г. да бъдат премахнати печките на дърва и въглища, които не отговатят на еконормите

отговори
Да (191)
70% Complete
Не (428)
70% Complete
Съгласен съм, това ще подобри качеството на въздуха. (60)
70% Complete
Не смятам, че е необходимо. Това няма да промени качеството на въздуха (230)
70% Complete
Не съм заинтересован (8)
70% Complete