Нейното име е Йоана Йошовска. Тя е възпитаничка на ППМГ “Акад. проф. д-р Асен Златаров”, като завършва през 2002 година. Сега работи за „Goldman Sachs“, най-голямата инвестиционна банка в света. Офисът й е в Лондон.

Йоана може да работи по сделки с най-големите компании в света, но не забравя от къде е тръгнала. Дори напротив, тя изтъква многократно по време на интервюто за своята гимназия, че ППМГ “Акад.проф.д-р Асен Златаров” е изиграла съществена роля в нейното впечатляващо кариерно развитие.

Публикуваме интервюто на Йоана Йошовска пред сайта на ППМГ “Акад.проф.д-р Асен Златаров”:
„Работя за „Goldman Sachs, която е най-голямата инвестиционна банка в света. Адвокат съм и покривам инвестиционно-банковия отдел. Занимавам се по-конкретно със сливания на компании и капиталови пазари. Когато компании, дори и правителства, отидат на капиталовите пазари, ние им помагаме. Целта е икономиките да се стабилизират. Някои компании по време на Ковид-19 не работеха, но имаха текущи разходи и беше важно да им се помогне, за да няма все повече хора, останали без работа. Заради вируса, работя дистанционно от Ботевград. Всички използваме платформата „Zoom“. Нейните акции скочиха с 30% около Ковид-19, но кой да знае… Скоро се прибирам в офиса, но ще работим така, че да спазваме мерките за социална дистанция. Офисът ни се намира в центъра на Лондон, на пет минути от катедралата „Сейнт Пол“.

От Ботевград до „Goldman Sachs“
„Започвам с това, че имах страхотни учителки в гимназията! Не се шегувам, наистина е така. По време на една екскурзия в чужбина, 1998 година, първото ми излизане зад граница, посетихме заедно Австрия, Германия, Франция и Италия. Бях на 16 години. Тогава реших, че ще уча в чужбина. Разучавах как това може да се случи. По това време в Европейския съюз беше много скъпо, защото България не беше член на ЕС. Ако държиш тест TOEFL и SAT, можеш да учиш в американски университети в Европа или в САЩ. Тогава имахме учители доброволци от Щатите в нашата гимназия – Кристи и Хайди. Донесоха ми много учебници и така се подготвих за тестовете. Изкарах добри резултати и получих пълна стипендия за американски университет в Германия. Имах възможност да уча и в Благоевград, но таксите бяха много по-високи. Така заминах за Германия през 2002 година. Там учих специалност „Интегриращи и социални науки“, която включваше икономика, политология, социология и масмедия. Исках много да се занимавам с международни отношения, но после се отказах, защото страните правят каквото си поискат. След това кандидатствах и спечелих стипендия да уча право в Англия. Спечелих ги с учене и постигнати постижения. В Германия буквално почти нямах личен живот, но едното е за сметка на другото. Ученото компенсира. Когато те приемат на пълна стипендия, имаш таргет и ако паднеш пот него, губиш стипендията, а моята струваше 25 000 евро на година. Можеше да ми я свалят и на половина, но пак са много пари. Учебниците също бяха много скъпи. Аз работех, но само за биография. Като кандидатствах за магистратура, трябваше да покажа и опит, защото не искат да си само „читанка“. Правиш го и за пари, но и за биография. В Германия учих три години, като един семестър прекарах в Мадрид по проекта „ERASMUS“.

„След това заминах за Англия и учих две години право. Когато получиш такава стипендия, ти я получаваш от определена адвокатска кантора. Моята беше шестата по големина в Англия. За тези две години те ти плащат обучението изцяло. Инвестират в теб, но си възвръщат парите, защото ти си задължен да работиш за тях в продължение на две години. Много е трудно, защото 3500 човека кандидатстват за това нещо в цяла Великобритания. Състезателно е, но ако нямаш този договор, никога не можеш да станеш адвокат в Англия. След изтичането на тези две години имах възможност да избера дали да работя за тях или не. Аз продължих при тях, квалифицирах се в корпоративен адвокат. Станах партньор във фирмата. Те ме изпратиха в „Goldman Sachs“. Там пък си много близо до бизнеса и работиш с най-големите компании. Тогава си казах – „уау“! Там 80% от хората са дошли от „Харвърд“, „Йейл“, „Стамфорд“, „Принстън“ и аз от ППМГ. Толкова умни хора на едно място не съм срещала! Виждах най-добрите сделки на пазара, като работя със стоте най-добри фирми в света. Така вече 18 години. Идвам си по два пъти в годината в Ботевград. Когато напуснах страната си беше много трудно. Първият семестър в чужбина беше изключително тежък. Нямаше толкова много българи, но се надушихме бързо с малкото такива. В Англия пък само трима бяхме тези, които учихме право“.

Другите за България
„За България хората определено знаят. Разпитват ме най-много за комунизма, тази тема им е много интересна. Този момент от историята на България я знаят всички по цял свят. Освен, че ми липсват роднините и приятелите, особено много ми липсва природата и храната ни. В чужбина виждаш уникални неща, но винаги си те тегли към България. Като си дойда за по-кратко време си казвам, че всичко е прекрасно и нещата се оправят към по-добро, но когато останеш малко повече виждаш колко негативни са станали всички“.

Спомените за ППМГ
„Дължа страшно много на гимназията. Учителите даваха всичко от себе си. Ходех на училище с желание. Не беше супер йерархично, имаше дистанция с учителите, но можех да говоря с тях за всичко, без нищо да ме спира. Освен това, след като завърших, продължаваше да ги е грижа за мен и за останалите. На учителите им пукаше! Искаха да ни помагат с каквото могат. Всеки ни споделяше и важни неща от обща култура, които е хубаво да знаем, а не само неща по конкретния предмет. Имам много хубави спомени от училище. Моят випуск нямахме бал, но пък си направихме екскурзия в Гърция. Там си изкарахме незабравимо. Класът ни беше много хубав! Завърших на дървена дограма и нафта парно, но знам, че сега нещата в училището са много променени и то към по-добро. Радвам се, че по моето време нямаше мобилни телефони. Най-хубавото от гимназията за мен си е паркът в двора. Уникално беше! Забавлявахме се истински и бяхме задружни. Мобилните телефони много промениха подрастващите. Те вече нямат навика да общуват, така както го правят поколенията по-рано. Радвам се, че съм от поколението преди интернета и телефоните. Приятелството ни остана завинаги и не се базираше на технологиите“.

Съветът й към по-младите
„Да имат чувство на дълг, отговорност към света и към това, което се случва. Ние дължим нещо на този свят. Ние сме тук за колко? Дано за около 100 години. В крайна сметка трябва да живееш с отговорност към обществото, не да се дрогираш и да убиваш хора. Трябва да мислиш и за природата – дали ще рециклираш, дали ще мислиш за въглеродните си емисии… Трябва да имаш отговорност за света и това, което се случва около теб.

Петте любими книги, които Йоана препоръчва на подрастващите:
„Ана Каренина“ на Лев Толстой
„Клуб „5 сутринта“ на Робин Шарма
„Време разделно“ на Антон Дончев
„Тютюн“ на Димитър Димов
„Да убиеш присмехулник“ на Харпър Ли


Източник: balkanec.bg