Тази вечер,  Ракитинови празници в Трудовец продължиха с поетична вечер „Моето любимо стихотворение“.

Председателят на читалището – М. Стаменова, откри събитието, посветено на учителя, нежния лирик и доблестен човек – Никола Ракитин, с думите: „Народ малък като българския, подлаган системно на национално обезличаване и претопяване, би трябвало зорко да пази спомена за своите духовни първенци“.

Ученици от ОУ „Л. Каравелов“ прочетоха любими стихове от Ракитин, а Иванка Караджова увлекателно разказа за Ракитин – житейски път, детски и юношески години, интересни случки с известните Стамен Панчев и Илия Бешков.

Словото на Иванка Караджова прикова вниманието на присъстващите – деца и по-възрастни. Разказвайки за поета с лирична душа, тя посъветва всички да се обръщат по-често към природата и да забелязват нейната уникална красота и разнообразие, и с акцент привлече мислите на присъстващите към съвременните взаимоотношения между хората. Рецитирайки стихотворението на Вапцаров, „Вяра“, г-жа Караджова подчерта необходимостта от вяра и днес, че чувствителната душа на хората ще бъде съхранена, въпреки технологичното общество.

Сред прочетените любими стихове беше:

„Ще вървиш по пътя край реката,
Ще достигнеш стара воденица,
После ще възвиеш в равнината –
Цялата във буйнала пшеница.

Криволи по синури пътека.
До една могила тя извежда.
Спри се там, седни в тревата мека,
Де почива не една надежда.

Унеси се, вгледай се тогава
В тихата молитва на нивята,
В жалбата самотна на кавала,
В ромона далечен на гората.

Овлажни ли ти сълза очите,
Мъка ли облъхне те унила,
Знай: духът в теб жив е на дедите,
Що почиват в тъмната могила.

Вечерта завърши с поднасяна на цветя пред паметника на поета Никола Ракитин.