Денят на труда и на международната работническа солидарност, по-известен като Ден на труда, се отбелязва ежегодно на 1 май.

Денят на труда е сред официалните празници в Република България.
Първият опит за честване на Първи май в България е от Типографското дружество през 1890 г.
Обявен е за официален празник през 1939 г., в духа на честванията на така наречения „Имперски трудов ден“, празнуван тогава в Нацистка Германия - към този момент основен геополитически съюзник на България.

Впоследствие, в условията на властта на Народна република България, празникът придобива по-близка до първоначалния си облик насоченост и започва да се чества ежегодно, тъй като в социалистическите страни на честването му се отдава голямо значение в съгласие с идеологията, че те се управляват от работническата класа и то се прави винаги мащабно (В СССР и КНР - дори с военни паради). Съответно - Първи май се отбелязва с всеобщи манифестации из цялата страна, в които задължително взимат участие държавните служители и тържествата се организират от държавата. Те се провеждат на централния площад във всяко населено място или въобще - на открито и просторно място. Манифестиращите преминават, марширувайки през него, с лозунги в прослава на труда и работническата класа, а често - и на различни политически дейци или заявяващи съпричасността на участниците към идеите на социализма. През това време, от трибуна, разположена на площада, са поздравявани от партийни (БКП и БЗНС, от управляващия ОФ), държавни и местни ръководители. Денят е неработен и неприсъствен в училищата.

След 1989 г., този начин на празнуване на Първи май е прекратен, но денят продължава да бъде официален празник и неработен ден. Чествания, с повече или по-малко масов характер, се организират главно от различни политически партии, предимно - социалисти и комунисти; сред тях изпъкват концертите на открито на Българската социалистическа партия. Освен това, 1 май е и Празник на Конфедерацията на независимите синдикати в България, които също имат свои тържества.

В някои държави по света Първи май е отбелязван официално, в други се чества неофициално. Сред тези, в които е официален празник са: Германия, Австрия, Мексико, Тайланд и Русия.

Историята на празника се свързва с работническото движение през 19 век и работническите протести за зачитане на елементарните социални права. Въвеждането на празника се свързва с датата на началото на събитията, известни като Хаймаркетска афера, - 1 май 1886 г., - когато профсъюзите в САЩ провеждат мащабна национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден.

През 1889 г. учредителният конгрес на Втория интернационал, проведен в Париж, призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в Чикаго. През 1904 г. Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава „всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за световен мир“. Тъй като най-ефективният начин за демонстрации е стачката, конгресът решава, че е „задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците“.


Източник: balkanec.bg