Комендантът на летището в Божурище оцелява след поредното сваляне край Сливница, а само дни по-късно отново се връща в бойния самолет
Тринадесет пъти самолетът му е поразяван и свалян от противника. Тринадесет пъти оцелява. Чупи ръце и крака, получава рани, тялото му остава покрито с белези, но след всяко премеждие отново се връща на летището и поема към небето.
Това е историята на един от забележителните български военни летци – Константин, по-известен като Коста Малеев. За Софийския регион името му има особено значение. В годините на Втората световна война той е комендант на военното летище в Божурище, а при един от въздушните боеве самолетът му е поразен над Сливница. Там Малеев отново се разминава на косъм със смъртта.
Заради безстрашието и невероятната си физическа издръжливост колегите му го наричат „Щурия капитан“.
От Одрин до небето над Европа
Константин Малеев е роден през 1913 г. в Одрин. Още като бебе губи баща си, който умира като заточеник в Диарбекир. Коста завършва педагогическо училище и известно време дори е директор на училище. По-късно семейството се установява в Свиленград, а след това в София.
Животът му обаче се насочва към военната авиация.
Малеев преминава през Военното училище, а впоследствие специализира авиация в Германия. Завръща се в България с щурманска и пилотска квалификация и започва служба в Казанлък, където участва в изпитанията на различни самолети.
През 1939 г. заедно с още двама български летци е изпратен в Полша. Задачата им е да усвоят управлението на френски самолети, предназначени за българската авиация.
Но избухва Втората световна война.
Вместо веднага да се приберат в България, тримата българи искат да се включат в сраженията срещу германските сили.
Именно в небето над Полша Малеев е свален за първи път. Оцелява и получава полски орден „За заслуга“. Тъй като по това време България все още е неутрална, впоследствие е върнат в страната.
Комендантът на летището в Божурище
В личния живот на летеца също не липсват сблъсъци. Малеев се влюбва в актрисата Ирина Тасева и решава да се ожени за нея въпреки тогавашните неписани офицерски правила и неодобрението на началниците му.
Стига дотам да подаде рапорт за напускане на армията. Военният министър Теодоси Даскалов обаче не го освобождава.
Така Малеев остава в авиацията и впоследствие става комендант на летището в Божурище.
Именно Божурище е едно от местата, свързани с драматичната въздушна отбрана на София през Втората световна война. С приближаването на англо-американските въздушни формирования пилотите трябва за минути да стигнат до машините си, да излетят и да пресрещнат многократно превъзхождащия ги противник.
Част от българските летци и техните семейства по това време са настанени в село Гурмазово, край Божурище.
Сигналът за приближаващите бомбардировачи идва чрез използваната германска система за ранно предупреждение. След тревогата започва надпревара с времето – към самолетите и нагоре.
Самият Малеев по-късно описва колко малки са били шансовете на българските летци срещу огромните съюзнически формации. Те се стремели да откъснат отделна машина от строя и едва тогава да атакуват, защото директното връхлитане срещу големите формации било почти самоубийствено.
Свален над Сливница – парашутът му се заплита в дърво
Един от най-драматичните моменти в живота на Малеев е свързан именно със Сливница.
По време на въздушен бой самолетът му е поразен над района. Летецът успява да напусне машината и отваря парашута.
Това обаче не означава спасение.
Вместо да достигне земята, Малеев увисва на дърво. Въжетата на парашута се оплитат и започват да го притискат.
На помощ му идва евакуираният Георги Михайлов, известен като Джо. Преди войната той е редактор на списание „Летец“ и също познава авиацията. Заедно с местен жител успява да пререже въжетата и да свали ранения пилот.
Оказва се, че Малеев е ранен в ръката. Първата помощ му оказва съпругата на Георги Михайлов.
За повечето хора подобно преживяване би било достатъчно никога повече да не се качат в самолет.
Не и за „Щурия капитан“.
Само няколко дни след свалянето край Сливница Коста Малеев отново е на летището и готов за полет.
Битката за София взема тежки жертви
Въздушните боеве стават все по-жестоки.
На 20 декември 1943 г. поручик Димитър Списаревски извършва своя знаменит въздушен таран, врязвайки изтребителя си в американски четиримоторен бомбардировач „Либърейтър“.
Малеев и Списаревски са съвипускници. Именно Коста е извикан, за да участва в разпознаването на останките на загиналия летец.
Следват нови удари срещу София. Особено тежка е бомбардировката на 10 януари 1944 г., оставила разрушени сгради и множество жертви.
От този период Малеев разказва и една от най-тежките истории, които среща след въздушните нападения. На улицата вижда човек, стискащ кърпичка. Непознатият му казва, че е „най-богатият човек на земята“, след което отваря кърпата. В нея има само шепа прах – всичко, което според думите му е останало от дома и семейството му.
Последното сваляне е над Унгария
След политическата промяна на 9 септември 1944 г. за Малеев войната не приключва. Той участва и в бойните действия на Българската армия срещу нацистка Германия.
За последен път самолетът му е свален над Унгария.
И този път оцелява.
От войната се завръща с чин майор и множество български и чуждестранни военни отличия. Зад тях обаче стои огромна физическа цена – счупвания, рани и белези от преживените катастрофи.
От въздушен ас до тракторист
След края на войната съдбата на прославения пилот прави жесток завой.
Въпреки военната си биография и отличията си Малеев попада под наблюдението на новата власт. Завършва право, но впоследствие преминава през лагери и въдворяване в провинцията.
На човек, който е рискувал живота си във въздушните боеве над България, дори е отказвано да посети дома си в пограничния Свиленград.
Бившият въздушен ас е принуден да се препитава с различна работа. През 1953 г. в трудовата му книжка вече пише – тракторист в Тутракан.
Коста Малеев умира през 1980 г.
Последното му желание е удивително кратко и сякаш събира целия му живот в една дума.
Искал в некролога му да пише, че е авиатор.
Не юрист. Не тракторист.
Източник: Труд News
Какви българи, какви смелчаци са живяли ... Наследници на ханове, боляри, патриоти и герои !!! За съжаление от тяхната саможертва и идеали сега се възползват изчадия продажни убиващи всичко в името на пари, алчност, власт и разврат!!! БОГ ДА ПАЗИ БЪЛГАРИЯ !!!