130 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия отбеляза днес признателното население на Ботевградска община. Празникът се чества в Исторически музей Ботевград от 11.00ч с презентация, представена от директорът Тодорка Коцева. Официални гости на събитието бяха кметът Георги Георгиев, председателят на Общински съвет Йорданка Лалчева, секретарят на Община Ботевград Цеца Иванова Присъстваха още културни деятели и обещественици, ученици и родители.

„Благодаря, че днес в почвен ден уважихте празника и дойдохте да го отбележим заедно! Днес преди 130 години е осъществен онзи акт, който присъединява една голяма част на България към нас”. С тези думи директорът на музея започна обръщението си към присътващите и припомни, че Берлинския конгрес разпокъсва страната ни 5 части, някои от които са абсолютно зависими. Други като Източна Румелия остават автономни области . Единствено Княжество България, заключващо се между Стара планина и река Дунав е напълно свободно. Българите не могат да се примирят с това и извършват съединението на 6 септември 1885 г абсолютно самостоятелно.
 
„На 5 срещу 6 септември 1885г. световните агенции гърмят с новините от Пловдив. Великите сили са стреснати от дързостта на българите. И това само няколко години, след като на Берлинския конгрес канцлерът Бисмарк вече е отсякъл – „Събрали сме се, за да осигурим европейския мир, а не щастието на България”. Така започна презентацията, която породи у присътвашите чувство на гордост и патриотизъм.
Всеобхватната вълна на българския народ от гняв, покруса и непримиримост властно застави политици, партии и институции да се подчинят на каузата на Съединението”.
Така презентацията върна 130 години назад във времето присътващатите, за да отдадат значимото на героизма на своите съграждани от Ботевградска община, взели участие в Сръбско-българската война.
 
Сред доброволците от нашия край са:
 
Васил Мицов (Капитански), роден  в Орхание през 1856г.
Преди Освобождението е градинар в Румъния. Доброволец в Сръбско-Турската война 1876г. На 04.04.1877г. заминава от Кладово, Сърбия за Русия. На 01.05.1877г. постъпва в 3. дружина 4. рота. За проявен героизъм в боя при Ст. Загора на 19.07.с.г. е награден със знака за отличие на Военния орден “ Св. Георги” 4 степен № 43704 и произведен унтерофицер. Уволнен на 22.06. 1878г. Като участник в Сръбско-българската война 1885г.е  награден с медал за проявена доблестна служба в редиците на ІІІ доброволческа дружина.
Цветан Томов Тутмаников – р. в Орхание , поч. в Одеса, през 1889г. Участва като доброволец през 1876г.
Като участник в Руско-турската война на 21.05.78г. е награден с Георгиевски кръст за храброст № 79465. Междувременно на 18.06.78 е произведен от ефрейтор в унтерофицер. На 11.07. 1878г. награден с втори знак за отличие на Военния орден “Св. Георги” 4. степен № 76038. След Освобождинието се установява на постоянно местожителство в Пловдив.  Чиновник е в администрацията  на Източна Румелия. В нач. на 1885г. е секретар на Градския административен съд в Пловдив. Участва активно в политическия живот. До 06.09.1885г. е член на централнато бюро на народната партия /съединистка/ в Източна Румелия.
 
 
Доброволци в Сръбско-българската война 1885г. от с Врачеш:
 
Това са Мико Раковски и Христо Петров Драмлийски.
Освен снимката на Врачешкото доброволческо дружество, дарена от Христо Христов-внук на Христо Драмлийски, в експозицията на Исторически музей Ботевград е изложено и тяхното бойно  знаме от Сръбско-българската война през 1885г., съхранявано в църквата на с. Врачеш до 1970г. Подарено е на музея от свещеник Никола Димитров Гечовски.

Принос за Съединението на България имат и нашите съграждани:
 
 
Вуто Коцов Койчев /Търнарски/ - род. в Литаково. Участник в Сръбско-българската война 1885 г., като доброволец в 4. ескадрон на 3. конен полк. Служи от 01.10. с. г. до 01.01.1886г. и участва в сраженията при Цариброд, Драгоман и Сливница.
     
Яньо Гергов р. с. Скравена-участник в Сръбско-българската война.
 
Атанас Стоянов Гайдарски (Танчо) – род. с. Скравена около 1840, поч. На 08.06 1924 г. в същото село. Преди Руско – турската война работи , като градинар в Румъния. Доброволец в Сръбско-турската война 1876 г. За участието си във войната е награден със сръбски сребърен орден за храброст. На 29.04.1877г. зачислен в 2. дружина, 3. рота. Уволнен на 24.06.1878г. След войната се връща в родното си село. Участник е и в Сръбско-българската война 1885 г. Поради недоимък е принуден отново да замине градинар в Румъния. През 1905г. при нещастен случай по-време на работа загубва лявата си ръка. До смъртта си живее в Скравена. На 07.02.1923г. е обявен за почетен гражданин на Габрово.
 
Директорът Тодорка Коцева припомни един много интересен факт, а именно - бойният път на българската войска по време на Сръбско-българската война ражда идеята за написването на песента “Горда Стара планина”, която по-късно става химн на нашата Родина през 1964г. Песента е написана и композирана от доброволеца във войната  Цветан Радославов (1863-1931г.).
 
 
 


Източник: balkanec.bg