На 2 ноември /стар стил/1885 г. Започва Сръбско-българската война. Тогава Сърбия, недоволна от осъщественото Съединение на Княжество България с Източна Румелия, обявява война на България.

Великите сили първоначално заемат позиция на неутралитет, въпреки че Австро-Унгария насърчава сръбските искания, а впоследствие Великобритания подкрепя българската страна. Русия изтегля офицерите си от Княжеството и източнорумелийската милиция като демонстрация против Съединението и княз Александър І.

На 2 ноември сръбските части нападат Царибродските позиции, отбранявани от една дружина на 4-ти пехотен плевенски полк, командван от капитан Андрей Букурещлиев, както и 3 чети на 1-ви пехотен софийски полк. Съотношението е 7 към 1 в полза на сърбите. На българите се налага да се оттеглят до Драгоманската позиция, защото те не могат да си позволят да дават големи жертви още в началото на войната. Край Драгоман пристигащите от Царибродската позиция българи се сливат с една дружина и един полк.

Войната продължава до 16 ноември /стар стил/, когато българската армия се готви да атакува Ниш, но австро-унгарският пълномощен министър в Белград, граф Кевенхюлер, пристига в Главната квартира на българската армия в Пирот и настоява пред българския княз Александър I Батенберг да се прекрати по-нататъшно настъпление. Кевенхюлер заплашва с намесата на австро-унгарските войски в конфликта и с евентуална руска намеса. Българският владетел е принуден да приеме.

Между България и Сърбия започват преговори за примирие, които приключват на 9 декември /стар стил/. Мирният договор е подписан в Букурещ на 19 февруари /стар стил/ 1886 г.

Българската победа в тази кратка война, наричана „капитаните побеждават генералите“, е предпоставка за международното признаване и защита на Съединението на Княжеството с Източна.