На 22 юни България отбелязва Деня на българския фолклор – празник, посветен на една от най-дълбоките и устойчиви прояви на националната ни идентичност. Макар денят да не е официален по държавния календар, той набира все по-широка популярност сред културни институции, училища, читалища и фолклорни ансамбли в цялата страна.

Датата е избрана символично – между Еньовден и лятното слънцестоене, когато според народните вярвания природата е най-силна, а магическите ѝ сили – най-активни.

Българският фолклор обединява богатството на песни, танци, обреди, предания и традиционни носии, предавани през поколенията. Това културно наследство се отличава с изключително разнообразие – от нестинарския танц и сватбените ритуали до шопските многостайни хора и мистичните родопски песни, които впечатляват дори западните етномузиколози със своето уникално звучене.

През последните години интересът към фолклора преживява истински ренесанс. Млади хора се включват в ансамбли, училища организират фолклорни вечери, а социалните мрежи се пълнят с видеа на хора, заснети от студенти, ученици и дори деца. Български изпълнители като "Мистерията на българските гласове", ансамбъл "Филип Кутев" и певици като Нели Андреева и Валя Балканска продължават да доказват, че българският фолклор е не само културно богатство, но и износ за света.

В съвременния контекст Денят на българския фолклор не е просто повод за ритуали и концерти, а и възможност да се осъзнае ролята на традициите като жива основа за национално самосъзнание. Особено в епоха на дигитализация и глобализация, фолклорът е онова, което ни връща към корените – не като носталгия, а като средство за идентичност и устойчивост.

Няколко институции и организации, сред които Българското национално радио, читалищата в малки и големи населени места и редица НПО-та, използват датата за провеждане на образователни кампании, работилници, изложби на народни носии и демонстрации на традиционни занаяти. Често тези събития се съчетават с живи изпълнения на гайди, кавали, тъпани и гласове, които звучат така, както са звучали преди векове.

Въпреки че Денят на българския фолклор все още не е обявен за официален празник, обществената инициатива около него показва колко жив и дълбоко вкоренен е той в съзнанието на българите. Защото фолклорът не е просто минало. Той е продължение на живота в ритъм, слово и песен – наследство, което ни дефинира и ни събира.

снимка: Община Елин Пелин - "Шопски празник" 2025