Тук съм. Закъснях, нали?

Дошъл съм, защото ме боли.

Искам да целуна твоите сълзи

Да ти кажа "тук съм, не плачи"

Виж ме, същият съм си глупак

Да те опазя, да те задържа, не успях.

Сега разбирам, че плакала си преди да излезнеш пак.

сега разбирам какво ти е, когато те загубих чак.

Късно оцених те, тръгвайки си от мен,

Как ми се иска да го върна този ден.

Да стисна ръката ти, да я притисна до моето сърце.

Да побера в една ръка, твоите малки нежни ръце.

Искам календара да го скъсам на две,

Гледайки го него, той натъжава ме.

Пропилените дни, в които карах те да плачеш.

Думите "тръгни си", които исках да ми кажеш.

Искам да се върна някак си назад,

но не мога, не зная как.

Вече късно е да ти дам обичта си,

Тръгна си, взе и любовта си.

Студено е, когато теб те няма

не знаех, че ще липсваш, че ще бъдеш рана.

Липсват ми очите ти, погледа ти пълен с нежност

Онези очи, които вричат се във верност.

Липсва ми гласът ти, който караше ме да се смея

Липсваш ми и ти, любима, че караше ме да живея

Прости ми само за това,

че да ме изтърпиш не успя.

Прости ми, че накарахте да си тръгнеш

Сега съжалявам, но няма да се върнеш.

Сърцето ми боли го като чуе само твоето име,

Болката, че накарах те да си тръгнеш няма да мине.

Трето място

Мимолетна любов

Ти знаеш ли, че снощи те сънувах

В плен на красотата ти омаян?

Кратък миг,прегръдка и целувка

Събудих се от тях объркан и отчаян...

Отделихме се от всички започнахме наново

Бъдещето бе ни запланувано, готово

Но ти си отиде,мечтите взе- ограби ме!

Минаха години сигурно забрави ме...

С ръка си с нож проряза ме

Сърцето ми изтръгна

Остави ме в ръцете на съдбата

Остави ме и с мъка на сърце си тръгна...

Назад ти се обръщаше,спокойно зная,ала

Пътят ти не бе еднакъв,нужна бе раздяла

Омайваше ме ти с думи и със ласки

Явно време беше да свалиме всички маски