Навършват се 35 години от 10 ноември 1989 г. — денят, който промени траекторията на България и постави началото на прехода към демокрация и пазарна икономика. На тази дата, след почти 45 години социалистическо управление, генералният секретар на Българската комунистическа партия (БКП) Тодор Живков бе свален от власт. Десетоноемврийският пленум на БКП става основополагащ момент, разтърсил не само политическата сцена в България, но и в целия Източен блок.

Свалянето на Живков и премахването на еднопартийната система в България са отражение на по-голямата картина — промените, които Михаил Горбачов инициира в Съветския съюз със своята политика на перестройка и гласност. Неговите реформи целят икономическо възстановяване и намаляване на напрежението със Запада, което от своя страна слага край на Студената война и позволява на Източна Европа да поеме по нов път. Само ден преди историческия пленум, Берлинската стена, символ на разделението в Европа, е разрушена — събитие, което оказва силно влияние и в България.

В разгара на тези промени на 10 ноември 1989 г. на заседание на Политбюро Живков подава оставка под натиска на свои съратници като Йордан Йотов, Добри Джуров и Димитър Станишев. Това искане е инициирано от членовете на Политбюро Петър Младенов и Андрей Луканов, а пленумът бързо одобрява оставката на Живков. Младенов заема поста генерален секретар на партията и следващата седмица е избран за председател на Държавния съвет — последната важна стъпка в пренареждането на политическия елит на страната.

Решенията, взети на пленума, предизвикват вълна от надежда сред обществото. Само месец по-късно, на заседание на Централния комитет, БКП официално се отказва от еднопартийното управление и предлага премахване на член 1 от Конституцията, с което се премахва монопола на партията върху властта. През януари 1990 г. Народното събрание одобрява тези промени, а през юни се провеждат първите многопартийни избори.

Днес, 35 години по-късно, споменът за 10 ноември 1989 г. остава жив като символ на надеждата и началото на дългия, но неизбежен процес на промяна в България. Датата служи като ежегодно напомняне за цената на свободата и предизвикателствата, които демокрацията поставя пред всяка нация, която се стреми към по-добро бъдеще.