72 години от разстрела на ръководителят на английската мисия през 1944г Майор Уилям Томпсън и сержант Ник Моро, както и на партизани и ятаци от батальоните „Хр.Ботев” и „Васил Левски” отбелязаха днес над 100 социалисти от община Ботевград в местността „Рупата” край с.Литаково.

Възпоменателното тържество започна в 11.00ч. Гости бяха трима членове на Националния съвет на Българската социалистическа партия Маргарита Петкова (председател на Областния съвет на БСП), Радослав Стойчев (народен представител) и Бисер Бъчваров (областен координатор на БСП).
 
Честването откри Пешо Младенов, който припомни в детайли историята по залавянето и гибелта на българските и английски герои.

В програмата думата бе дадена на Маргарита Петкова, областен председател на БСП, която не скри възторга си от неувяхващия хуманизъм на партийната организация в Литаково, която поддържа жив огъня на почитта към геройски загиналите. „Участниците в освободителните действия на вашия  край оставиха ясна диря за бъдещите поколения и вие сте тези, които трябва да запазите историята жива и занапред”.
От името на председателя на НС на БСП Корнелия Нинова, депутатът Радослав Стойчев се обърна към присъстващите, като поднесе преклонение и признание пред паметта на разстреляните герои-антифашисти. „Те загинаха за мечтите си и вярата, че светът може да стане по-добър и по-справедлив. Животът и делото им е пример за ярка човешка съдба, отдадена в  защита на най-светлите идеали – справедливост, солидарност и свобода!”
 
„72 години не стигат, за да бъде забравена героичната смърт на българските партизани и ятаци от бригадите „Хр.Ботев” и „Васил Левски”, както и на английските мисионери - Майор Уилям Топсън и сержант Ник Моро. Днес ние се намираме на едно историческо място, увековечило забележителна за своето време кауза - българи и англичани, обединили се  в обща съпротива срещу фашизма. Затова наред с почитта към българските герои за свобода, днес ние прекланяме глава пред подвига на двамата воини от втората английска мисия в България.”. Това каза председателят на Общински съвет на БСП Николина Цолова. По думите й днес повече от всякога се нуждаем от същия този патриотизъм, който сме длъжни да съхраним за поколенията. „Днес българският граждани отново е изправен пред избора за оцеляване. Защото партията-столетница е тази, която през всичките години на своето съществуване имаше за основна цел да съхрани човешки идеали, които у днешните управляващи липсват. Затова и днес БСП е изправена пред предизвикателството да проведе своето вътрешнопартийното допитване затова, как да се яви на президентските избори. То е ясен знак, че партията отива към промяна и към мобилизиране на партийния актив в името на това, народът сам да казва, как иска да бъде управляван и от кого”, подчерта партийният лидер в Ботевград. В този ред на мисли тя призова социалистите от общината да подкрепят човекa, поставил идеята -  Корнелия Нинова, която ясно и категорично заяви, че всеки член на БСП е важно да каже мнението си и, че по такива важни решения хората трябва да знаят, че от тях зависи политиката.
 
Под звуците на Литаковската духова музика венци и цветя на паметника в м.”Рупата” положиха от НС на БСП депутатът Радослав Стойчев и Бисер Бъчваров, от Община Ботевград, от ОбС на БСП, от основните партийни организации - Литаково, Новачене, Трудовец, Скравена и Врачеш.
 
А какво казва историята за днешния ден, според историческия доклад, изнесен на лобното място на майор Томпсън и останалите геройски загинали:
На 10.06.1944г. привечер на това място в  рупата натикват 13 мъже и срещу тях зейва дулото на картечницата. Хората от селото, които са докарани насила, настръхват и обезумяват. Децата пищят, но оръжието заглушава  детския рев. От рупата потича кървава вада и се стича към селото. Това е кръвта на партизани и ятаци от батальоните „ Христо Ботев” и „Васил Левски”. Това е кръвта на сержанта Ник Монро и майор Томпсън. Сегашното младо поколение не знае почти нищо за този млад герой,  загинал на българска земя.
     Уйлям Франк Томпсън е роден на 17 август 1920 г. в гр. Даржилинг, Индия. Той е първородният син на световноизвестния историк Едуард Томпсън, работил в Индия и майка Теодосия Томпсън дъщеря на американски мисионер. В изпълнение решенията на Техеранската конференция на съюзните държави от 1943г. в помощ на въоръжената съпротива срещу фашизма на територията на България са изпратени две английски мисии. Първата е изпратена да води  големи сражения между първа българска окупационна армия и партизаните в района на село Църна трава, при което загиват майор Дейвис – ръководител на мисията, капитан Джек и сержант Шейн.
Втората мисия е спусната през януари 1944г. с ръководител  майор Франк Томпсън и  членове: сержант Сетън Уотсън и сержант Кенет Алън Скот. Томпсън слиза с парашут в Албания, след което с помощта на сръбските партизани  се включва в отряда на Дечо Знеполски. Майорът е преминал специални школи и от 1 септември 1939г. се записва като доброволец в армията. Сражава се  в Либия, Египет и други държави. Владее няколко езика, поддържа радиовръзка с командването в Кайро и насочва  самолети с оръжие, дрехи,обувки , храни и др. за партизаните. За снабдителните акции е използвана английска авиация. В отряда на Дечо Знеполски английската мисия участва в сражения с окупационните войски в района на Ново село, Сливница,Трън, Осоговската планина и др. Връх на  неговия героизъм е оставането заедно с Гочо Гопин в скривалище- тунел в снежна преспа две денонощия в блокада от окупационни войници, като спасява не само своя живот, но и необходимата радиостанция. След боя на връх Тумба мисията начело с Томпсън се присъединява във втора бригада, наброяваща 250 партизани.  В похода от Кална до връх Ком партизанската бригада разкъсва блокади и провежда акции в селата Врана, Дълги дол, Говежда, Росоман и други. На митинга в село Дълги дол, след слова на Владо Тричков и Гочо Гопин, а от името на английските съюзници говори майор Томпсън – вълнуващо, съдържателно и приковава вниманието на хората.Той е високообразован, нравствен и дисциплиниран.В резултат на връзките му с Кайро в Осоговска планина англичаните спуснали със седем самолета оръжие, боеприпаси, храни, дрехи , обувки и пари. В дейността си  майора си служил успешно с топографска карта и компас за определяне  координатите на местонахождението си. На път да се свържат с отряда „ Чавдар”, прославения войнишки батальон” Христо Ботев” с командир Дичо Петров и батальона „ Васил Левски” от състава на втора софийска бригада, след като преминават р. Искър при гара Лакатник, поемат пътя към балкана.В близост до село Батулия в местността ” Марина мъртвина” водят неравен бой с многобройна жандармерия. Загиват 13 партизани, между , които и Дичо Петров, Гецо Неделчев и други. Труповете на убитите са докарани в с. Литаково и са погребани в  м. „ Калето”/ Братската могила/. Някои от пръснатите партизани са заловени живи  и докарани в Литаково. След жестоки инквизиции са  разстреляни тук на това място. Една група партизани водени от командира на батальон „ Васил Левски”- Никола Лазов, между  които и майор Томпсън, Ник Монро, Канет Алек Скот се приближават към Елешнишкия манастир. На 30 май вечерта партизаните са обградени от жандармерия край с. Елешница. Загиват 10 партизани, а англичанина Томпсън, Монро, Скот и други са заловени живи. Труповете на убитите са докарани в Литаково за назидание и сплашване на местното население, а живите са откарани в Горни Богров. Подлагат ги на разпит в присъствието на немски офицер. Канет Скот  откарват в София след като превързват ранената му ръка за да го ползват като радист. Майор Томпсън е докаран в Литаково с офицерска униформа с вързани ръце. По време на разпита майора е говорел на български и е поискал  в ареста да се държат с него като пленен офицер, тъй като България и Англия са в режим на война. До стената е изправен мъж с висок дух. Разпитващия го капитан не се съобразява с правата на пленения офицер, произтичащи от хагските конференции, гарантиращи живота му. Не му дават възможност да се обърне за съдействие към Червения кръст. Литаковци го запомнят за цял живот- млад, висок, светлокос, светлоок с интелигентно лице, подстриган по войнишки. Пред палачите Томпсън заявява, че е военно пленник   и иска да бъде третиран като такъв и да бъде съден от редовен военен съд. Пред общината на зададените му въпроси от капитан Йолов, капитан Стоянов и няколко служители от военното министерство и отправените ругатни срещу англичаните, които „били дошли в България да помагат на шумкарите да събарят законната власт”,  м-р Томпсън изважда от устатата си отдавна изгаснала лула и казва спокойно на български:
- „Аз и моите другари сме тук, не за да воюваме  срещу българския народ, а срещу фашизма, срещу който воюват всички прогресивни сили”
 - „За такива думи ние разстрелваме. Давате ли си сметка?” –заканва се Йолов.
  
 - „Разбира се - отговаря Томпсън- и съм готов да умра за тях. Щастлив съм , че ще умра заедно с моите бойни другари - българските партизани”.
Привечер на 10 юни 1944г. от общината извеждат 13 мъже, между които м-р Томпсън, Ник Монро, още 9 партизани - Христо Гурбов от Ботевград и Лазар Стоянов от Скравена, които са разстреляни на това място- „Рупата”. Погребани са по- нагоре в м. „ Калето” – Братската могила.
С разстрела на м-р Томпсън се прекъсва една младежка мечта, устремена към научна дейност и хуманизъм .
В чест на неговата памет за преклонение на гроба му са идвали негови близки: майка и брат , от британското посолство, познати и близки на неговата любима.
На 29 август 2013г. легендарната рок звезда Раджър Уотърс поднесе венец на гроба на м-р Томпсън. По негово желание, усамотен 20 минути, отдаде почит към паметта на героя- антифашист, офицер от въоръжените сили на Великобритания и неговите български другари.
 


Източник: balkanec.bg