Всяко увеличение на цената на електроенергията неизбежно се прехвърля върху цените на основните хранителни продукти. Хлябът, млякото, месото, зеленчуците и дори лекарствата поскъпват не само заради суровините или транспорта, а и заради по-високите разходи за ток по цялата верига – от производството и съхранението до щанда в магазина. Именно затова на фона на новите мерки срещу инфлацията все по-често се поставя въпросът: защо държавата затяга контрола върху търговците, но продължава да бъде далеч по-мека към енергийните дружества?

Управляващите вече представиха на първо четене в комисии законодателни промени, които дават по-големи правомощия на Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите. Предвиждат се проверки за „прекомерно високи цени“, по-строг контрол върху нелоялните практики и по-сериозни санкции за търговските вериги. Идеята е държавата да проследява цялата верига на поскъпването и да търси къде се натрупват необосновани надценки.

Но ако държавата наистина иска да овладее инфлацията, няма как да подмине енергийния сектор. Защото цената на тока стои в основата на почти всяка стока и услуга. А там ключовата роля е в ръцете на Комисията за енергийно и водно регулиране – КЕВР. На практика КЕВР е един от най-силните регулатори в държавата. Комисията определя цените на електроенергията за битовите потребители, одобрява тарифите за пренос и достъп, разглежда заявленията на ЕРП-тата и енергийните компании, определя признатите разходи на дружествата и решава каква печалба могат да реализират те. Именно от решенията на КЕВР зависи каква сметка ще плащат домакинствата и бизнесът.

Формално комисията трябва да балансира между интересите на потребителите и стабилността на енергийната система. На практика обаче през годините КЕВР многократно е давала поводи да за съмнение, че действа по-скоро като институция, която узаконява исканията на енергийните дружества, отколкото като орган, защитаващ обществения интерес.

Почти всяка година ЕРП-тата и енергийните компании внасят искания за по-високи цени с аргументи за увеличени разходи, инвестиции, инфлация или нужда от модернизация на мрежата. И почти всяка година част от тези искания в крайна сметка се удовлетворяват – макар и понякога в по-мек вариант. Така обществото остава с усещането, че регулаторът рядко поставя под съмнение самата логика на непрекъснатото поскъпване.

Критиките към КЕВР са и заради липсата на реална публична битка в защита на потребителите. Вместо агресивен контрол върху разходите на дружествата, обществото вижда процедури, които често завършват с поредно увеличение – било то на електроенергията, мрежовите такси или цената на парното и водата.

А ефектът от тези решения не остава само в месечната сметка за ток. По-високите цени на електроенергията се прехвърлят върху производители, транспортни фирми, складове, магазини и услуги. Така всяко увеличение, одобрено от КЕВР, в крайна сметка достига до цената на основните хранителни продукти.

Именно затова все по-често се чува въпросът дали държавата не води половинчата битка с инфлацията. От една страна се подготвят тежки санкции за търговците и проверки за спекула в магазините. От друга – секторът, който реално определя базовите разходи на цялата икономика, остава под контрола на регулатор, към който обществото има все по-малко доверие.
Защото когато токът поскъпва, поскъпва всичко. А ако държавата иска реално да защити хората от инфлацията, тя няма как да следи само етикета в магазина, без да постави под същия прожектор и решенията, които идват от енергийния регулатор.