Ставащият все по-привлекателен фест Midalidare Rock In The Wine Valley в чирпанското село Могилово и тази година събра фенове на рока от цяла България. Тридневния фестивал се проведе при добри климатични условия, с леко променени локации на паркинг, палаткови лагери и пунктове за храна. В района на винарната, предлагаща разнообразни качествени вина, забиха някои от най-актуалните хеви и хард рок имена в света.
На първия ден шоуто отвориха нидерландците Delain. С леко закъснение ни представиха мелодичния си симфо метъл. Красивата вокалистка Diana Leah и момчетата зад нея втвърдиха чак на третата композиция "Burning Bridges", в иначе доста лекото звучене. Поп мелодиите като цяло са основното в тази банда.
Следващите в програмата са доста по-класически звучащите Hammerfall - пазителите на истинския чист пауър/хеви метъл през деветдесетте години на миналия век. Вече 31 години, водени от култовия китарист Oscar Dronjak, феновете им растат с победоносните им химни. Под шведското знаме всичко живо пееше на "Heeding The Call". След "Renegade" развяха с удоволствие българския трибагреник на "Last Man Standing". Групата поздрави всички и попита колко човка от публиката са ги гледали преди и, разбира се, почти всички вдигнаха ръце. На припевите на Let The Hammerfall вокалът Joacim Cans нямаше нужда да пее, тази дейност подеха хилядите метални души. Време е за нещо ново с The End Justifies от тази година. Вокалистът представи бандата, като специално място отреди на Oscar и изкрещя: „The Man, The Myth, The Legend“. Време и за финала с истински суидън рок "Hearts On Fire". След дълго сбогуване е време и за истинските класици на британския метъл SAXON.
SAXON започват с тежко и мрачно интро и от колоните прозвучава „Hell, Fire and Damnation“, едноименното парче от новия им 24 пореден албум. Зверски мащабен и великолепен саунд, както и лека прохлада доставят удоволствие на феновете. Миризма на бензин, дим, скорост, пилене на гуми - „Motorcycle Man“, последвана от друга вехта класика “Power And The Glory”. Гилотината падна с новото “Madame Guillotine”. Пробляснаха в мрака и хеви метъл гръмотевици. Лицето и основател на бандата Peter "Biff" Byford излъчва някакво достолепие, някак си не може да не му се доверим. Това е хеви метъл дълголетие. На “And The Bands Play On” на видео стената се изреждаха артуърковете на всичките им винилови обложки. “Broken heroes” е посвтена на всички паднали военни по света. На „Denim And Leather“ Biff Byford отново сложи задължителното елече с нашивки, а на „Wheels Of Steel“ ни засне за вечни времена. На екраните е металното лого на Saxon и с „Princess Of The Night“ дойде края на великолепната машина на времето, връщаща ни в ерата на британските осемдесет години.
И ето, че се пренасяме в същата годишна декада, на сцената са най-големите в швабския хеви метъл – ACCEPT, шест човека, шест машини. Стартират с прясното “The Reckoning” и с тройна китарна атака. Зад микрофона е симпатичният бандит Mark Tornillo. За някои достоен заместник на UDO DIRKSCHNEIDER, пък на други им липсва оригиналния вокал. Но това днес няма значение, важното е, че те пак са тук, пред нас. Водени от единствения останал оригинален член Wolf Hoffmann (китара) демонстрират перфектно сценично държание и визия. На “Midnight mover” китаристите позират точно както си ги спомняме от клипа. Миксираха както осемдесетарска стомана, така и нови метални откоси. На прото-траш класиките “Breaker” и “Fast As A Shark” дори се забеляза леко пого. Чуваме и класиката „Princess Of The Down“. Въобще се наслушахме и нагледахме на рифове от извора – „Starlight“, „Metal Heart“, “Balls To The Wall”. Края дойде с веселия ребъл-пънк „I’m Rebel“, след което последваха снимки с нашия флаг, поклони, хвърляне на перца и палки. Знаят, че колкото и пъти да се върнат у нас те винаги ще бъдат приети радушно и с любов.
Минути след финала организаторите съобщиха и грандиозната новина за първия официален хедлайнер на феста за догодина – боговете MANOWAR. С въодушевление само най-здравата (да се чете трезвата) част от публиката се запъти към по-малката сцена за весело афтърпарти. Там вече забиваха „Родените за Рооооок“ Конкурент. Краткото сетче беше превъзходно стегнато и спед като препуснахме с „Конницата“, в една „Луда нощ“, поискахме „Дай ми време“, за да ни се отговори, че „Аз съм твоя вечен Конкурент“. Емо Анчев ни поздрави и пожела спокойна вечер. След тях се наредиха самобитните Монолит – група на двете крайности. Изредиха се с чисто новото „След концерта“, „А слънцето ще свети...“, Тони Чембъра ни уведоми, че и те все някога са били на шестнадесет години с „Хулиган“, още едно ново „Остани с нас“, великолепната балада „Здравей“ и „Скапан живот“. Класиците Тони Чембъра (вокал) и Павката „Коняк“ Васев (китара) отидоха да пият по едно добро питие. И след двата ветерана на бг рок сцената за завършек излизат младоците Reveries. Учудиха ни с тежест и плътност омешани в някаква симпатична модерна плътност.
Като финални думи за първия ден на изключителния за нашата територия фестивал - Midalidare Rock In The Wine Valley става все по-як фест, все по-професионален и с все повече присъстващи фенове от страната и чужбина. Нека бъде рок!
Източник: balkanec.bg
Няма добавени коментари