От 2-0 - до 2-2. Това допусна Левски в 1/2-финалната серия с Балкан. Изненадващо, но справедливо. Сините ще трябва да спечелят в събота в „Универсиада“, ако искат да не гледат финала по телевизията. За да го направят, първо ще трябва да поиграят баскетбол. Да се потрудят и да оправдаят доверието. До момента в редиците на вицешампиона преобладават тези, които смятат, че някой с нещо им е длъжен. Ръководство, треньори, съотборници. Опасна тенденция, която притисна втория по сила, бюджет и претенции клуб у нас до стената.

Момчета, никой с нищо не ви е длъжен. Длъжниците сте вие. Левски е отбор, който при това си управление, може да се гордее с организацията и спокойствието, което предлага на своите баскетболисти. Повече от цивилизовани началници, които няма да чуете да раздават акъл на кого краката са бавни и кой не е поставил правилно заслон. Треньори максималисти и педанти, които изискват, но и влагат от себе си много. И основното, което търси всеки спортист - финансов комфорт, а той при сините е гарантиран.

Финалът за Балканската лига бе осмият загубен поред за Левски - тревожен сигнал на фона на изброеното по-горе. С играта си тимът не убеди никого нито тогава, нито сега срещу Балкан, че заслужава победата. И ако за поражението от Галил има оправдание, че макар и срещу средняк в Израел на нас ни е трудно, защото нивото тук е доста под нулата, то няма извинение за спортно-техническите и поведенческите безчинства, сътворени от левскарите в последните два двубоя в Ботевград.

Да замеряш противник с топката с хандбален похват е недопустимо. Дори преди това той да ти е извадил червата. Пак не можеш да си го позволиш, защото петниш името на клуба, който ти дава хляб, злоупотребяваш с доверието на щаба и подхождаш безотговорно в момент, в който, ако Левски се бе катурнал в първия мач у дома, в момента в Ботевград нямаше да е останал трезвен. Това Младен Пантич е длъжен да го знае, след като идва от земята на баскетбола. Избухването му бе замазано в името на толеранса и на мира в съблекалнята.

Да наплюеш съдията, защото ти е отсъдил крачки, а след това и техническо понеже скачаш покрай него като петел, е още по-голям резил. Особено когато се казваш Марко Маринович и идваш с репутацията на гард от най-висока европейска класа, с над 10-годишен опит. Такъв, който е бил лидер на Рефлекс Белград и Цървена звезда в УЛЕБ и Еврокъп. Такъв, който е играл в Жирона и Валенсия, в АЛБА Берлин, в руските Красноярск и Самара.

Дали Маринович някога е плюл рефер с логото на УЛЕБ? Едва ли. Друг въпрос е, че нашите арбитри са срам за професията и че повечето от тях дори на външен вид са карикатури още преди да са надули свирката. Но и тогава, пак нямаш право да подхлъзваш ръководство и съотборници. Екипът на Левски тежи и ако Маринович го е забравил покрай огромното си желание да изведе своите до финал, дано в събота да си го спомни.

Няма по-голям длъжник от него. Той бе взет за много повече от 5 тройки от 25 опита и 9 асистенции за 108 минути в четирите срещи срещу Балкан. Това стои срещу името му в статистиката от 7 май насам.

И преди някой да скочи като ужилен от критиката към чужденците, нека припомним, че за да има място един легионер в своя отбор, той задължително трябва да е по-добър от местните и да заслужи с пот, поведение и класа присъствието си.

Колкото до българите в синьо, за тях камбаната също бие.

Въобще, настана време в Левски да поиграят баскетбол. Без артистични погледи, отправени към съдиите, без холивудско повдигане на рамене от сорта на: „Ама що ми свириш фаул бе, не съм го пипнал“, без кисели физиономии и неуместни разговори на терена кой на кого е подал, или не.

Излизайте и играйте, говорете с игра! Ако не от уважение към ръководство и треньори или към името на Левски, поне за себе си. Лятото идва, а при негативен развой в събота, очи за пазарлъци надали ще имате.

Източник: http://bball.bg/