Православната църква почита днес паметта на Свети Антоний Велики, смятан за един от основоположниците на монашеството в християнския свят. В Египет светецът създава първия манастир в света, запазен и до днес.

На 20-годишна възраст свети Антоний Велики останал сирак и наследил грижите за сестра си и голямо богатство.

След като чува в храма евангелския текст, в който Христос казва на богатия младеж „едно не ти достига, за да си спасиш душата - раздай имота си, па ела след мене“, той раздава своето имущество и започва отшелнически живот.

След дълги години на въздържание светецът постигнал душевен мир и се превърнал в духовен баща на десетки отшелници, които се събирали при него, за да слушат мъдрите му беседи.

На 104-годишна възраст влязъл в открита полемика с еретиците и ги победил. Хората завинаги свързали името на светеца с християнската религия. На следващата година свети Антоний починал и бил погребан на тайно място. По-късно мощите му били тържествено пренесени във Виена.

Според българската народна традиция Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка".

Специално омесени за празника содени питки, намазани със сметана, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана "за белята, за лелята", както е била наричана чумата. Затова Антоновден е известен още и като Лелинден.

В народните представи живеят двама братя близнаци, ковачите Андон и Атанас, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден /на 18 януари/ са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари и на налбанти.

Имен ден празнуват Антон, Антонио, Антония, Андон, Тончо, Донка.

Източник: balkanec.bg