Парламентът прие Закона за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност – нормативен акт, който още със заглавието си поражда въпроси.
Терминът „източник на повишена опасност“ е сред ключовите, но и сред най-неясно формулираните в закона, тъй като по същество всеки предмет или съоръжение би могло да бъде определено като такъв в зависимост от тълкуването.
Законът урежда общите изисквания за безопасност при предоставянето на атракционни услуги, условията за тяхното извършване и контрола върху доставчиците на тези услуги. Въпреки това в текстовете липсва достатъчна конкретика кои точно съоръжения и атракциони попадат в обхвата му – проблем, който може да доведе до противоречиво прилагане на нормите.
Съгласно чл. 2 от новия Закон, атракционна услуга, представляваща източник на повишена опасност, е всяка дейност с развлекателна цел, при която се използват съоръжения, оборудване или екипировка и която би могла да създаде пряка или косвена опасност за живота и здравето на ползвателите или трети лица, когато услугата се предоставя срещу заплащане. Законът посочва три основни категории:
• услуги, при които се използват увеселителни съоръжения, представляващи източник на повишена опасност;
• въздушноатракционни услуги;
• водноатракционни услуги.
Именно първата категория поражда най-сериозните въпросителни. Освен въздушните и водните атракциони, законът обхваща и всички увеселителни съоръжения, които могат да бъдат квалифицирани като „източник на повишена опасност“, без да дава изчерпателен или ясен списък.
Допълнителна дефиниция се открива чрез препратка към Закона за устройство на територията. Според него увеселителни съоръжения са технически устройства, конструкции или системи, предназначени за атракционни цели, които функционират чрез външен източник на енергия, с висока скорост, бързо въртене, интензивно задвижване или на голяма височина и които при повреда или неправилна експлоатация могат да представляват опасност за живота и здравето. И тази формулировка обаче остава широка и отворена за тълкуване.
Законът съдържа и множество препратки към други нормативни актове, сред които Закона за устройство на територията и Закона за туризма. Допълнително, чл. 56, ал. 6 от ЗУТ предвижда, че условията и редът за устройството, безопасността и техническите изисквания към съоръженията в увеселителни обекти се уреждат с наредби на няколко министерства – на регионалното развитие и благоустройството, на вътрешните работи и на младежта и спорта.
На практика това означава, че новият закон въвежда рамка, но оставя ключови въпроси без ясен отговор – кои точно атракциони по събори, панаири и увеселителни обекти попадат под ударите му и по какви критерии ще се преценява дали дадено съоръжение е „източник на повишена опасност“. Именно тази липса на конкретика може да се превърне в сериозно предизвикателство при прилагането на закона.
Източник: balkanec.bg
да