„Ти се казваш Безнадеждност,
скъпа, стой при мен сега,
влез под кожата ми с нежност,
татуиран с теб ще умра.“
 
Из песента „Безнадеждност, моя любима“ на Нова Генерация
 
На връх 10-тата годишнина от членството на България в ЕС, невъзмутимото обяснение за безобразията в пътническите превози на БДЖ продължава да бъде, че няма локомотив, който да бъде закачен на влака, за да потегли.

Из записките на един БезнаДеЖден потребител на услугите на БДЖ след преживяванията му през последните два дни.

Естествено повечето са обичайни практики, с които се сблъсква потребителя на БДЖ услугите полинията София-Своге-София.
Те са почти ежедневни и продължават вече месеци наред.

3 януари 2017 г.

10 минути преди влакът да тръгне от София, няма обявено закъснение. След като се обяви обаче такова, то се увеличава на парче с по още 10 мин. и още 10 и т.н. Сякаш нарочно са я въвели тая практика, за да има пътникът надеждата, че аха ще тръгне влакът, а не да си върне билета и да отиде на маршрутката, което най-често се случва, когато ти обявят закъснение от над 60 мин. или направо ти отменят влака. Обикновено си правиш сметката, че за едни 10-20 мин. няма защо да се разхождаш до София Север.

Кондукторите и началник гарите по селата нямат никаква информация, НИКОГА!!! И съответно не могат да ти окажат никакво съдействие и да те ориентират какво да правиш. В конкретния пример, понеже наближи време за следващия влак (20:05 ч.), ги попитах дали въобще нашият ще тръгне или да се прекачвам на следващия, дали не е логично все пак, по-ранният да тръгне преди по-късния и дали за късния изобщо ще има машина, след като за нашия няма. Вдигане на рамене с един наплашен поглед и тия хора наистина са най-потърпевши в цялата ситуация. Понеже бях седнал в съседното купе и ги слушах мадамите кондукторки как умуват дали да проверяват. Просто знаят, че някой по-темпераментен ще ги изхвърли в Искъра.

Все пак отидох на следващия влак, който също нямаше машина и кондукторите отново не знаеха какво има да се случва. Тръгнах да се връщам обратно на първия, но срещнах един бивш служител на системата, който псуваше и за да му спестя разходката, му казах, че и късния няма машина. Той на свой ред ми каза, че се е свързал с бивш колега, който му споделил, че влакът, който трябвало да потегли в 19:20 чака машината на някакъв друг влак, който щял да пристигне не по-рано от 20:10. Явно се знае какво има да се случва и все пак информацията до последно се крие от пътници и кондуктори. Влакът го отмениха не по-рано от 20 мин. преди да дойде време за следващия и след като си си приел съдбата.

Следващият на свой ред също закъсня с 20 мин. при тръгване, след това изчака на гара Илиянци още 30 мин., за да го задмине бързия, за което отново кондукторите последни разбраха. Общо взето, 19:00ч. бях на Централна гара, а 21:40ч. си бях вкъщи. Път, който би трябвало да измина за максимум 50 минути.

На сутринта по маршрута Своге - София

Какъв късмет! Оказва се, че на сутрешния ми влак отново се срещам със същата кондукторка, която беше и предната вечер. Казах й, че съм си купил билет, но няма да си бръкна в джоба и да го покажа, по принципни съображения. Започна да „вдига пара“ и и припомних, че снощи също сме се засекли и дали се сеща, че и снощи влакът ми беше отменен. Каза, че като не ни харесва услугата на БДЖ, да се ориентираме към друг вид транспорт (a.k.a „тука е така“). Весел разговор се получи. Разбрахме се, че понеже ми е симпатична ще и покажа вече купения билет, но момчето с което бях няма да плаща. С усмивка през сумтене за пред хората прие мълчаливо.

Теория на вероятностите...

Докато си говореха кондукторите, споменаха че товарните превози са им взели всичките машини и заради това те изнемогват. Аз това го разбрах като, че имат много работа товарните, което е малко странно, при положение, че са затънали в дългове и се спрягат за приватизация.
Но това май е вече за Валя Ахчиева...


Източник: balkanec.bg