Повече от 100 000 българи, живеещи в 170 населени места и 60 общини, в момента са засегнати от воден режим. Това показват данни от БАН и ВиК дружествата в страната. Основната причина – амортизирана и неефективна водопреносна мрежа, от която се губят огромни количества вода още преди да достигнат до потребителите.

България е на първо място в Европейския съюз по загуби на питейна вода. В някои региони те надвишават 50%, а в Пернишка област достигат шокиращите 80%. В Шумен и Сливен също се отчита изключително високо ниво на загуби. Единствено в София град ситуацията е относително по-добра – с 36% загуби, макар и това да остава далеч от добрите европейски практики.

Тези загуби се заплащат изцяло от джоба на гражданите – както чрез сметките за вода, така и чрез данъците, които покриват разходите за поддръжка и неефективност.

„Най-спешната стъпка за справяне с кризата е ограничаването на течовете от водопреносната мрежа“, обясниха експерти   към БАН. Според тях и бившия екоминистър Борислав Сандов, ако бъдат коригирани дори само 20% от течовете, могат да се предотвратят до 80% от загубите.

Експерти са категорични, че управлението на водите в България е изключително неефективно, а стратегическото планиране и инвестиции в инфраструктурата – недостатъчни или лошо насочени.

Често се твърди, че България е богата на водни ресурси, но това е мит. Причината – 85% от общия пресноводен ресурс идва от река Дунав, но тази вода не е подходяща за питейни нужди и не е изцяло на разположение на страната ни. Реално, България може да разчита на едва 16 милиарда кубически метра годишно от баланса между валежи и изпарение като количества, които стават все по-несигурни в контекста на климатичните промени.

Състоянието на язовирите в страната също е тревожно. Средно, те са пълни на около 60 % от полезния си обем. Най-сериозно засегнати са язовирите в Северозападна България, където нивата падат до 20-25%, докато в планинските райони на Югозападна и Южна България ситуацията е по-благоприятна.

Учените предупреждават, че една от ключовите причини за водния недостиг са нарастващите температури – повишение от 0.5 до 0.8 °C през последните 30 години, което води до увеличено изпарение и по-малко налични водни запаси.

Нужни са спешни действия към стратегическо управление и целенасочени инвестиции в модернизацията на ВиК инфраструктурата. Без реални реформи, България рискува още по-дълбока водна криза, която ще засегне не само ежедневието на хората, но и икономиката, земеделието и бъдещето на цели региони.