През изминалата седмица в Националната здравно-информационна система беше отчетена двумилионната хоспитализация в България
Освен всичко това са и 8,8 милиона човекодни, прекарани в болница за първите 9 месеца на годината. Тези факти, въпреки че са впечатляващи, не са особена изненада за онези, които следят отблизо здравната ни система. През последните години хоспитализациите постоянно нарастват и не се виждат опити за ограничаване на тази тенденция.
Данните показват, че още през 2025 г. приемите в болница надхвърлиха 2,6 милиона. През настоящата година те вероятно ще приближат това число. Спешните приеми, които традиционно са около половината от общия брой, насочват към това, че спешният прием често се използва за заобикаляне на правилата при планирането на болничен престой.
Кои са факторите, които водят до големия брой хоспитализации?
Безспорно основният фактор е финансовият модел, който насърчава болниците да приемат колкото е възможно повече пациенти, за да си осигуряват все по-голямо финансиране. През 2026 година известно време нямаше приет редовен бюджет на НЗОК, което означава запазване на договорените в НРД през предходната година цени на клиничните пътеки. Това от своя страна създаде още по-силен натиск лечебните заведения да увеличат максимално своя прием.
Друг фактор е широката мрежа от лечебни заведения за болнична помощ, към която постоянно се добавят нови играчи , но почти никой не напуска. Конкуренцията за пациенти не се базира на качеството на услугите, а на това кой ще съумее да привлече пациенти, независимо дали те имат реална нужда от престой в болница.
Трети фактор е формалният контрол върху дейността на болниците – те се проверяват дали спазват изискванията на всяка пътека и дали документално могат да докажат нейното провеждане, а не дали изобщо е имало нужда пациентът да лежи в болница според индивидуалното му състояние. Отнемането на разрешително за дейността на болница от МЗ до преди дни беше нечувано[1], а фалити на болници не се допускат по различни (често политически) причини.
И не на последно място – обхватът на услугите в извънболничната помощ, който е изтеглен към болниците – има клинични пътеки, създадени, за да обслужват болници и да изискват престой, независимо че конкретната медицинска дейност може да бъде извършена и в извънболнични условия.
Разбира се има изход от ситуацията на силна доминация на болничната помощ:
- Промяна в модела на финансиране на болниците (например въвеждане на диагностично свързани групи в комбинация с някаква форма на глобален бюджет);
- Трансформация на мрежата от лечебни заведения за болнична помощ, преместване на част от услугите в извънболнични условия;
- Не е възможно всичко да остане постарому и всички да са щастливи – защото, както е видно в момента, нещастни остават само пациентите.
Източник: balkanec.bg
Нали ви е ясно,че е измама.
Как ще се оправдаят болнични легла легла .повече отколкото в Германия?
А задайте въпроса, Колко фалшиви пътеки въртят?
А и пари носят.