Международният ден на бившите политзатворници, концлагеристи и пострадалите от фашизма бе отбелязан днес в Исторически музей-Ботевград.
„Радвам се, че организаторите на днешното честване избраха Исторически музей”, каза директорът Тодорка Коцева в началото на събитието. Тук се съхранява историята на нашия роден край и на България, подчерта тя и даде старт на мултимедийна презентация.
О.з. полк. Георги Гергинов, председател на Български антифашистки съюз в община Ботевград изнесе исторически доклад, в който припомни фактите от историята. Загиналите антифашисти от Ботевградска община са най-много в Софийска област – 137 души. На 6 юни 1925 г в казармата на Ботевград са убити и удушени 30 души, а по време на този фашистки акт на горния етаж е имало увеселение с музика, а на 31 декември 1943 г на прохода Арабаконак са убити 17 ятаци от етрополска и ботевградска околия,а през март 1943 г в местността „Брезовица” са застреляни 13 антифашисти, през април 1944г в сражение в Рашково са убити 47 партизани, на 25 май 1944г са убити 40 партизани в боя при с. Батулия , сред които и майор Топмсън, ръководител на английската военна мисия. На 24 май 1944 г загиват Никола и Койна Мукански и др.

Историческо слово даде и Цветанка Врачева (БАС) , която подчерта,че 11 април е ден на признателност към всички, които се опълчиха срещу фашизма. „11 април е ден на призив да не се допуска отново злото. Днешният ден е свързан с въстанието на концлагеристите в Бухенвал през 1945 г, в резултат на което се изскубват от лапите на дебнещата ги смърт”, припомни Врачева. В Бухенвал към тази дата вече били избити и умрели от глад 56 хиляди полизатворници от 18 националности. Останалите живи били подложени на тежък каторжен труд в близките военни заводи. Два часа преди готвеното убийство на останалите 20 хиляди живи, разбиват вратите на лагера на смъртта и излизат на свобода. Така поставят началото на международния ден на бившите политзатворници, концлагеристи и пострадалите от фашизма.
Врачева посочи, че в периода от 1923 до 1943 г жестоко инквизирани, изтезавани и убити от Ботевград, Трудовец, Скравена, Новачене и Рашково са над 90 доблестни мъже и жени. Убити са още над 30 партизани, 60 политзатворници, 70 ятаци, 80 помагачи, 45 концлагеристи и трима интербригадисти.

Спомени за участието на фронта сподели Цветан Николов (Толбухин) от Скравена. Още като 18-годишен е бил доброволец в Шести разузнавателен отряд в преминаването на река Драва. Той се завръща след като Русия побеждава Германия, но други негови 52-ма другари оставят костите си на бойното поле.

Най-възрастната социалистка 90-годишната Цветанка Велчева представи еди емоционален разказ за своя вуйчо Иван Михайлов, активен борец против фашизма, убит на 16 март 1944г.

„Има дати и събития в човешката история, които остават неизмерими следи с общочовешко значение. Такъв е 11 април 1945 г. Хора преклонете се пред милионните жертви на Хитлеро-фашизма и никога вече да няма война!”, призова Йорданка Кринчева, председател на Областния съвет на БАС в Софийска област. По думите й Втората световна война е най-унищожителната в човешката история. „За нас хората от антифашистката организация е особено важно да продължим борбата срещу фашизма в съвременния глобализиран свят, и в борбата за социална справедливост, за материално и духовно проспериране на нашия народ, за запазване на българската идентичност, за териториалната ни цялост и суверенитет”, подчерта Кринчева. Областният председател на БАС връчи почетна грамота на о.з. полк. Гергинов в чест на организирането на днешното честване. 

„Чувал ли е някой понятието кървавия четвъртък?” попита присъстващите о.з.полк. Чавдар Борчаев, председател на Асоциацията на военните разузнавачи в България.   Отговор на този въпрос даде самият той, позовавайки се на Нова телевизия. Това е нощта между 1-ви и 2-ри февруари 1946 г, когато са се изпълнявали присъдите на Народния съд. По думите на полк. Борачев, този въпрос е бил зададен на един от отборите на предаването „Аз обичам България”. „Това за мен е една провокация, защото се говори за Народен съд без да се каже защо , кога и как е създаден. Говори се за кървав четвъртък, а никой не знаеше какво е това! Вижте как се разпространява мълвата за кървавия Народен съд, а това че е създаден по решение на съюзниците, че са ни задължили да създадем такъв съд и да бъдат осъдени виновниците за фашисткия режим в България, се премълчава”, подчерта разузнавачът. Накрая той призова всички антифашисти да говорят , какво е наистина антифашистка борба, колко десетки българи са загинали, колко стотици-хиляди са пострадали от 1923 до 1944г. и колко стотици човешки животи са убити след 9-ти септември.

 Честването на паметното събитие завърши с две изпълнения на оперния певец Владимир  Маринов, едното от които популярната родолюбива песен „Хей, поле широко”. Петгодишната Дария Заркова пък рецитира стихотворение за Васил Левски.

 

Източник: balkanec.bg