Банки затварят трезорите си заради обири
Банките масово затварят обществените си трезори след зачестилите обири през последните години, предаде "Стандарт", позовавайки се на една от големите ни кредитни институции. Така например Обединена българска банка е оставила само един суперзащитен обществен трезор в София, където стените на помещенията са дебели над 4 метра, Банка ДСК има едва три. Най-сигурният трезор си остава този в БНБ, който се намира в подземията на институцията, но там няма нито една свободна касета, независимо от размера. Вратата на трезора на БНБ е направена от много здрав метал, дебела е 1,20 метра и тежи 10 тона. Освен заради сигурността, интересът към трезора на БНБ е предизвикан и от разумната цена. Тя е по-ниска дори от цената в някои банки, сочи сравнение, направено от "Стандарт".
С течение на времето обаче и в Централната банка пазарът си е казал думата. За десет години (от 2004 до 2014 г.) едногодишният наем за най-малката касета е скочил от 60 на 163 лв., а за най-голямата - от 210 на 571 лв. Това, което могат да направят желаещите да се сдобият със собствен сейф в БНБ, е да подадат заявление и да се приготвят да чакат най-малко три години да се освободи някой. Това обаче се случва изключително рядко, твърдят служители на БНБ.
Бумът на кражби от специално защитените пространства на банките е през 2004-2005 г. След няколко опита да ограбят касовите салони, които завършват с твърде постни резултати от неколкостотин до 2-3 хил. лв., крадците се насочват към трезорите. Там урожаят е доста по-богат, дори се смята, че ударите са в пъти по-големи от обявените суми. Първите зрелищни обири са на трезорите на клона на банка "Биохим" в Южния парк и на поделението на ОББ в Ботевград. Според медиите е ставало въпрос за няколко милиона.
Говори се, че в повечето случаи обирите стават заради определени клиенти, за които се знае, че държат десетки милиони евро в банкови сейфове. Това са обикновено хора от сенчестия бизнес, които не могат да докажат големите си доходи и затова не държат парите си в банкови сметки. Апашите следят техните разходки до трезора и когато сметнат, че сумата в касетата вече си струва усилията, атакуват, разказват криминалисти. Именно по този сценарий е извършен обирът на частния трезор в края на 2009 г., а изгорелият с около 3,5 млн. евро бизнесмен изобщо не ги е обявил, добавят те. Този и подобни случаи обаче карат банковите шефове или да вземат драстични мерки за охрана и обезопасяване на помещенията, където са сейфовете, или да ги затворят. Затова в банките остават все по-малко, но далеч по-сигурни обществени трезори.
Източник: Агенция БЛИЦ
Няма добавени коментари