Петер застана с лицето си и разказа, че през ваканцията е бил в с. Скравена, където неговият баща художник живее и работи, . На 4 януари следобяд той излиза в центъра на селото да пие кафе със свои приятели и разбира, че на 3 януари няколко къщи и пощата в селото са били изрисувани. На 5 януари идват полицаи вкъщата му и го отвеждат да дава обяснения в районното управление на МВР.

“Седях около 3 часа. Бях сам с мои прители – още 2 момчета. Пуснаха ни и лично шефа на районното ни каза да не се притесняваме, и че няма да има никакви обвинения към нас” – обясни Петер.

На 11 януари неговият баща му се обажда, че отново го викат в районното. Той, заедно със сестра си Ани вземат автобуса и пристигат около 14.00 ч. в Ботевград. Влиза в районното управление на МВР да го разпитват, а сестра му и баща му остава отвън.

В стаята са инспектор Йотов, който води следствието, кварталния на селото и  Пламен – човекаът, който всъщност е малтретирал Петер.

“Казаха ми, че има свидетел, който ни е видял, че с мой приятел сме рисуваме и да си признаваме сега всичко, за да не ни се случват разни неща. Аз отрекох, разбира се, защото не съм го направил. Аз още на 5-ти написах какво съм правил на 3 и 4 януари. На 11 януари това мое обяснение не можеше да се намери” – обясни още Петер и допълни, че е трябвало да напише ново обяснение след боя и електрошока.

По думите му, “разговорът” изобщо не е вървял, а започнал директно с обвинения – къде са изхвърлили спрейовете от къде са ги взели и кои са били.

“На всеки мой отговор, че не съм направил нищо, получавах електрошок. Признах, защото не можех да издържам повече. 5-10 минути издържах на електрошока и шамарите, но накрая не издържах и казах – да, че съм аз. В този момент спряха и казаха – ще пишем обяснения” – разказа все още притесненият и изплашен от преживения ужас Петер.

Петър сподели още, че е поискал да се види с началника на районното, който го е приел и на който Петер е споделил, че е бит с електрошок. След картко съвещание с фамозния Пламен, началникът е разпоредил повече да не пипат момчето.

“Нито на 5-ти, нито на 11 януари ми прочетоха правата и никой не ми обясни, че имам право на адвокат и защита по време на разпита” – каза още Петер.

Единственото, което Петер иска е този, който го е бил – Пламен, да си поеме отговорността. “Ние не сме животни” – допълни той.

“Ако този човек реши да ни се извини, това извинение няма да е искрено и ще е вследствие на медийния натиск и няма да оправи нещата” – каза от своя страна Ани Николова, сестрата на Петер. Тя не беше убедена, че нещо би се променило, ако заведат дело.

“В България власт, съд – всичко е свързано. Дали ще влезе ила няма да влезе делото, дали ще бъде спечелено или не – всичко зависи от Бойко Борисов и тези, които ни управляват. Това всеки го знае” – категорична бе тя.

Повечето хора, по думите й, само се оплакват и живеят ден за ден. Никой не прави нищо. С всеки изминал протест излизат все по-малко хора, които да протестират и така всичко утихва – коментира още Ани. “Хората са пречупени” – констатира с огорчение младото момиче.

Петер призова полицаите да излязат и да кажат истината и допълни, че е готов и на детектор на лъжата да се яви, за да докаже, че е невинен. “Няма какво да крия. Аз не съм  направил това нещо” – каза в заключение 18-годишният Петер Николов.