Дунав няма да бъде преграден със съчки

Ново мащабно изследване установява над 300 активно обитавани територии по Дунав и неговите притоци. Видът е отсъствал от страната повече от век и половина, а днес отново започва да променя речните екосистеми.

Повече от 150 години евразийският бобър практически отсъства от българската природа. Днес картината е коренно различна. Ново изследване, публикувано през юли 2026 г. в Journal of Vertebrate Biology, оценява популацията на Castor fiber у нас на над 1000 животни, разпределени в приблизително 200–240 семейни групи и повече от 300 активно обитавани територии.

Завръщането е станало толкова постепенно, че науката вероятно го е регистрирала със закъснение. Когато през 2021 г. започват по-системни наблюдения, бобрите вече изглежда са били разпространени по значителна част от българския Дунав. До 2025 г. изследователите установяват присъствието им по целия 470-километров български участък на реката и по седем нейни притока – Тимок, Лом, Огоста, Искър, Осъм, Янтра и Русенски Лом.

От Дунав навътре в страната
Теренните проучвания обхващат около 400 километра по Дунав и островите му и още приблизително 250–300 километра по приточните речни системи. На места животните вече са проникнали на повече от 150 речни километра навътре от голямата река, достигайки районите в подножието на Стара планина.

Това развитие е особено ясно по Огоста, Янтра, Лом и Искър. Бобрите използват реките като естествени коридори за разселване и постепенно заемат нови участъци, когато там има подходящи брегове, дървесна растителност, спокойна вода и възможност за изграждане на убежища.

Оценката за над 1000 животни не означава, че всеки бобър е преброен поотделно. Учените използват броя на отделните семейни територии, следи от хранене, нагризани дървета, убежища, канали, бентове и преки наблюдения, за да изчислят приблизителния размер на популацията. Така повече от 300 активни участъка се превръщат в най-мащабното доказателство досега, че бобърът вече отново е трайна част от българската фауна.

Завръщането вероятно е започнало преди първите научни наблюдения
Евразийският бобър е местен европейски вид, който някога е обитавал и българските земи. Историческите и археологическите данни показват, че окончателното му изчезване от страната вероятно е настъпило между XVIII и XIX век, главно вследствие на лов и промени в крайречните местообитания.

Първите съвременни научни данни за завръщането му у нас са публикувани през 2021 г., но има сведения от местни жители и рибари за животни край Дунав още няколко години по-рано. Новото изследване допуска, че към момента на официалното документиране видът вече е бил разпространен по почти целия български сектор на реката.

Това прави колонизацията още по-интересна. България не е провеждала официална програма за реинтродукция на бобъра. Популацията се е появила и разширила без организирано освобождаване на животни от българските институции.

ДНК следите водят към Румъния
Генетично изследване от 2025 г. потвърждава, че животните в България са европейски бобри Castor fiber, а не северноамериканският Castor canadensis, който е бил въвеждан в някои части на Европа и се разглежда като нежелан чужд вид.

Анализът е направен чрез ДНК, извлечена от вода, косми и дървесен материал, останал след храненето на животните. Установените митохондриални линии насочват към популациите в Румъния като най-вероятен източник на българските бобри.

Румъния възстановява вида чрез реинтродукции между 1998 и 2003 г. по няколко речни системи. След последвалото размножаване популациите постепенно започват да разширяват ареала си и според авторите най-логичният сценарий е част от животните естествено да са достигнали Долния Дунав и България.

Искър може да се превърне в основния проход през Стара планина
През август 2025 г. млад бобър е намерен в долното течение на Искър. Находката е важна, защото показва не само присъствие, а вероятно и размножаване в този речен участък.

Искър е естественият кандидат за по-нататъшно разселване към Южна България. Реката прорязва Стара планина и образува непрекъсната водна връзка между Дунавския басейн и Софийското поле. При продължаващо нарастване на популацията именно този маршрут може да позволи на повече животни да преминат планинската бариера.

Но южно от Балкана бобри вече са регистрирани. През февруари 2025 г. два мъртви екземпляра са намерени край селата Милево и Мирево в Пловдивска област, близо до Марица. Тези случаи все още не доказват голяма установена популация по реката, но показват, че отделни животни вече достигат и Южна България.

Един бозайник, способен да прекроява цяла река
Бобърът е необичаен вид, защото влиянието му върху природата далеч надхвърля собственото му присъствие. Еколозите го определят като „екосистемен инженер“ – животно, което физически променя местообитанието си и така създава условия за много други организми.

Чрез бентовете си бобрите могат да забавят течението на малки реки и потоци, да образуват езерца, да разширяват влажни зони и да увеличават количеството вода, което остава по-дълго в крайречните почви. Натрупването на седименти също се променя, а около новите водни площи постепенно се развива различна растителност.

Ефектът може да бъде особено важен в сухи периоди. Част от създадените от бобрите влажни зони задържат вода по-дълго и осигуряват убежища за риби, земноводни, насекоми и птици. В други ситуации бентовете могат да забавят част от локалния висок отток при силни валежи.

Това не означава, че бобърът е универсално решение за суши или наводнения. Ефектите му са локални и зависят от размера на реката, релефа и характеристиките на конкретния участък.

Дунав няма да бъде преграден със съчки
Популярният образ на бобъра почти винаги включва голям бент, но това поведение не се проявява еднакво навсякъде. По широки и дълбоки реки животните често нямат причина да изграждат прегради. Там могат да живеят в брегови убежища и да използват естественото водно ниво.

Най-сериозните промени настъпват по малки потоци, канали и по-бавни притоци, където сравнително малък бент може съществено да промени водния режим. Именно на такива места разширяването на бобрите ще бъде най-видимо през следващите години.

Това ще носи и конфликти. В други европейски държави възстановените популации вече създават проблеми чрез запушване на дренажни съоръжения, заливане на земеделски площи, поваляне на ценни дървета и подкопаване на речни диги. България тепърва ще трябва да изгражда практики за съвместно управление на вида и човешката инфраструктура.

Част от страната е построена така, сякаш бобрите никога няма да се върнат
През десетилетията, в които видът отсъства, речните долини са променяни, корита са коригирани, изграждани са диги, канали и отводнителни системи. Земеделието и селищата са се развивали без необходимост някой да отчита присъствието на животно, което може да построи преграда за една нощ.

Сега това постепенно се променя. При повече от 300 обитавани територии случаите, в които бобровата дейност ще се пресича с човешките интереси, почти сигурно ще нарастват. Именно затова учените настояват видът да бъде наблюдаван системно и да бъде изработена ясна политика за опазване и управление.

Бобърът е част от европейското природно наследство и завръщането му е успех от гледна точка на възстановяването на биоразнообразието. Това обаче не отменя необходимостта от управление на конфликтите там, където бентовете му засягат инфраструктура или земеделски земи.

С бобъра се е върнал и един забравен бръмбар
Една от най-интересните находки идва от възрастната женска, намерена край Марица през 2025 г. В козината ѝ учените откриват Platypsyllus castoris – специализиран бобров бръмбар, който живее в тясна връзка с тези бозайници.

Публикация от 2026 г. определя находката като първата регистрация на вида и на целия род Platypsyllus на Балканския полуостров.

Случаят е чудесен пример колко много екологични връзки могат да изчезнат заедно с един вид. Ако бобрите са били исторически домакин на този бръмбар в региона, унищожаването на бозайника вероятно е премахнало и възможността паразитът да оцелява тук. Възстановяването на бобъра сега може да връща не само един едър бозайник, а части от цяла изгубена екологична мрежа.

Българските реки отново имат инженер
Присъствието на повече от 1000 бобъра вече е достатъчно голямо, за да промени начина, по който гледаме на вида в България. Това не са няколко случайни животни, появили се край северната граница. Става дума за разрастваща се популация, която е заела целия Дунавски сектор, прониква дълбоко по приточните системи и вече има отделни регистрации в Южна България.

След век и половина отсъствие българските реки отново имат животно, способно само да строи водни съоръжения, да променя течението и да създава нови влажни местообитания.

Следващите години ще покажат колко далеч ще стигне разселването му и кои речни системи ще бъдат преобразени най-силно. Едно вече е ясно: бобърът отново е част от българския пейзаж и присъствието му ще става все по-трудно за пропускане.

Източник: Meteo Balkans