Представеният анализ на ИПИ /Институт за пазарна икономика/ оценява иновационния потенциал на поднационално ниво, като ползва за основна единица на изследване групи общини, които формират икономическите центрове в България.

Методологията на анализа оценява иновационния потенциал на икономическите центрове на базата на девет индикатора, включително дял на висшистите, разходи за научна и развойна дейност, брой научни публикации, патенти и др.

Индикаторите са използвани за създаване на композитен индекс, който оценява потенциала на всеки икономически център.

Резултатите показват, че София е водещият център в страната с индекс от над 1000 пункта – три пъти повече от втория център Пловдив. Следват Варна и останалите по-малки центрове, които показват значително по-ниски стойности.

Анализът също така установява пряка връзка между икономическото развитие на даден център и неговия иновационен потенциал. София доминира и по отношение на научната продукция, като университетите в столицата създават значително повече научни статии и патенти в сравнение с останалите градове. Основните фактори, които подпомагат иновациите в София, включват наличието на висши учебни заведения, добре развита ИКТ инфраструктура и висок дял на заетите в секторите на високите технологии и научните изследвания

С висок потенциал за иновации е единствено широкият икономически център около столицата, който включва както София с водещите университети и научни институции на страната и дигиталния бизнес, така и високотехнологичната индустрия в периферните общини.

Разпределение икономическите центрове според оценката на потенциала за иновации:

Високо ниво на иновационен потенциал София-Перник-Ботевград

Средно-високо ниво на иновационен потенциал Пловдив-Марица-Раковски Варна-Девня

Средно ниво на иновационен потенциал Благоевград Велико Търново Плевен Шумен Загоре Русе-Търговище-Разград Севлиево-Габрово Бургас-Несебър

Ниско ниво на иновационен потенциал Сливен-Ямбол Пазарджик Хасково Кърджали Козлодуй

При лидера София-Перник-Ботевград приложението на гореописаната методология води до обща стойност на индекса от над 1000 пункта – три пъти повече от втория център Пловдив-Марица-Раковски, чиято оценка приближава 350 пункта и почти 4 пъти над Варна-Девня. Извън тези три центъра нито един не постига оценка над 200 пункта, а петте, категоризирани с ниска степен на потенциала за иновации – Сливен-Ямбол, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Козлодуй – са с под 50 пункта.

Важно е да отбележим, че голямата преднина на лидерите e резултат най-вече от силното им превъзходство при абсолютните индикатори – научните статии и тяхната цитируемост, както и патентите, дизайните и моделите на предприятията в тях. Тъй като тежестта на отделните общини в състава на индекса отговаря на дела им в общата добавена стойност, част от наблюдаваното отстояние е резултат от влиянието на големите градски центрове с водещи за страната академични институции и иновативен бизнес.

Важните фактори на средата – образователна структура и висше образование: Населението с висока степен на образование и умения е сред основните предпоставки за постигане на висока степен на икономическо развитие, особено движен от високотехнологични и иновативни бизнеси.

Очаквано, водещият център е този около столицата, с 38% висшистите сред населението на възраст 7 и повече години според данните от последното преброяване, или над два пъти повече от центровете на последните места – Кърджали, Козлодуй, Пазарджик, Сливен-Ямбол, където делът на хората с висше образование варира в диапазона 17-19%.