Кулминацията на празничния 3-ти март в Ботевград бе тържествената заря-проверка в памет на загиналите за свободата на България. Празничните илюминации озариха небето и очароваха множеството граждани, които присъстваха на тържественото честване на пл. „Саранск”, пред Исторически музей Ботевград.

Празничната програма започна в 18.20 часа с факелно шествие, което тръгна от паметника на Христо Ботев. Сред официалните гости зам.-кметът на общината Борис Борисов, зам.-кметът Цветелин Цветков, председателят на Общински съвет Ботевград д-р Илин Черняшки, секретарят на общината Стефка Граматикова, народния представител Марин Маринов, общински съветници и др.

В тържествена програма за 3-ти март взеха участие Общински духов оркестър с диригент Иванка Савова, Младежки духов оркестър с диригент Константин Гайдарски, Мажоретен състав, Смесен градски хор с диригент Татяна Цонкова, Детки хор "Бонка Големанова" с диригент Боряна Нешкова и др.

Преди тържествената церемония по поднасяне на венци и цветя пред Паметника на Свободата, зам.-кметът Борис Борисов произнесе слово:

"Уважаеми съграждани, скъпи гости на община Ботевград,

Преди 146 години, с края на Руско-турската война, за нас се сбъдва най-смелият сън, в който знамето на извоювания български идеал за свобода се издига гордо над святото отечество. Същото знаме, на което непреклонният ни народ с кръв изписва думите “Свобода или смърт”.

В славната българска история отдаваме особена емоционална почит на датата 3-ти март, защото тя е еманация на идеала за свободна България и въплъщение на едно ново начало.

Но тази дата не е само това. Чутовно е ехото, което ни кара да се гордеем с трудно изминатия петвековен път към свободата, значението на Паисиевото дело и всички възрожденски просветители и революционери, борците за самостоятелна българска църква и български училища, да свеждаме глава пред жертвата на хъшове, бунтовници и 15-те хиляди, участвали в българското опълчение, между които над 150 опълченци от нашия Ботевградски край, да отдаваме почит на знайните и незнайни руски, украински, фински и румънски воини, оставили костите си по нашите земи, дори без гроб и опело за едничката и най-свята човешка свобода.

В последните години историческата наука, под напора на динамичната политическа реалност, постави значението на датата 3-ти март под прицел, но в крайна сметка историята не е само непресъхващ извор за национална гордост, а и повод за формиране на критична позиция при тълкуването на минали събития поради привилегията, която имаме - от дистанцията на времето да можем да ги видим, да ги оценим, да ги анализираме, извличайки уроци за днес.

Противоречива или не, може би ролята на тази дата е да ни научи да изричаме историческите истини без страх от спомена за болката и сълзите, потъвали бездиханни в домовете на нашите предци. Ние днес повтаряме имената им, редим тържествени слова, полагаме венци, смирено свеждаме глави пред загиналите и благодарим за святата свобода, а после посрещаме следващия ден с мисълта, че сме направили дължимото към паметта.

И точно тук е разковничето - непрочетените страници на миналото притъпяват паметта ни, блокират рефлекса ни към търсене и осмисляне на информацията за онова, което се е случило преди.А това е най-прекият път към повторението на едни и същи грешки в човешката история.

В дни като този повече от всякога е нужно да си припомняме, че отговорността се учи всеки ден. Учи се през паметта за бъдещето. Само тогава саможертвите на предците ни могат да бъдат достойно разбрани и оценени, да бъдат реален коректив и пример за нас, съвременните българи, празнуващи Свободата.

Да възпитаваме децата си, че Свободата е празник на разума и съпричастието - това е пътят, по който днес можем да изведем българския дух до Шипка! Това е пътят, по който следващите поколения със самочувствие ще празнуват Свободата, разбирайки я като празник на българския дух, допринесъл за развитието на общочовешкото!

Поклон пред героите, отдали живота си за свободата на Отечеството!

Да живее България!

Честит празник!"