Ботевград замълча в чест на Ботев: Сирените спряха времето, а патриотичният дух изпълни сърцата на присъстващите
Точно в 12:00 часа на 2 юни Ботевград притихна.
Звукът на сирените разкъса ежедневния шум и за минути времето сякаш спря. Хората сведоха глави, автомобилите преустановиха движението си, а в сърцата на присъстващите оживя споменът за Христо Ботев, неговата чета и всички герои, дали живота си за свободата на България.
В града, който гордо носи името на великия поет и революционер, Денят на Ботев винаги е бил повече от дата в календара. Това е ден на памет, признателност и преклонение пред онези, които избраха саможертвата пред робството и превърнаха свободата в национален идеал.
Тази година възпоменателното честване се проведе пред паметника на Христо Ботев в двора на Професионалната гимназия по техника и мениджмънт „Христо Ботев“. В годината, когато България отбелязва 150 години от подвига на Ботевата чета, мястото придоби особена символика – пространство, в което паметта за Ботев ежедневно се предава на младите поколения чрез знание, родолюбие и уважение към историята.
Паметникът, създаден по инициатива на Карл Йосифов и изработен от художника и скулптор Иван Христов, е открит тържествено на 2 юни 1939 година. От десетилетия той е едно от светите Ботеви места в Ботевград, където ученици, учители и граждани се прекланят пред делото на човека, превърнал се в символ на свободния дух и националното достойнство.
Патриотичната програма разчувства присъстващите и превърна възпоменанието в истински урок по история и родолюбие.
Особено въздействащ бе рециталът със стихове на Христо Ботев и поетични творби, вдъхновени от неговия подвиг. Силата на словото отново показа, че Ботев не принадлежи само на миналото, а продължава да живее в съзнанието на поколения българи.
В програмата участваха ученици от ПГТМ „Христо Ботев“, ОУ „Васил Левски“, мажоретният състав при Народно читалище „Христо Ботев 1884“, както и Общинският духов оркестър с диригент Иванка Савова, чиито изпълнения допринесоха за тържествената и емоционална атмосфера.
Силно впечатление направи първокласникът Иван Циков, облечен в униформа, който рецитира стихотворението „Ботев“ на скравенския поет Георги Северов. Малкият ученик развълнува присъстващите и показа, че паметта за героите продължава да живее в най-младите поколения.
Пламъкът на патриотизма гореше в очите на всички присъстващи. А думите, които звучаха от сцената, напомниха, че свободата никога не е даденост, а наследство, което трябва да пазим и предаваме нататък.
„Нека и днес, и утре, и винаги да свеждаме глави пред святото дело на Христо Ботев. Да пазим свободата като безценен дар. Да отглеждаме в сърцата си онзи плам, с който той е запалил Балкана.“ С това послание от водещата Миглена Василева завърши програмата в Ботевград.
Традиционно честванията продължават в село Скравена – мястото, където се пази една от най-светите страници от Ботевата епопея. Исторически четения, спектакълът „150 години безсмъртие“, изпълнения на духови оркестри и мажоретни състави, панихида и тържествена заря-проверка ще съберат жители и гости на общината в знак на признателност към героите.
Кулминацията на възпоменателните прояви ще бъде панихидата за загиналите за свободата на България, отслужена от Негово Светейшество Българския патриарх Даниил и Ловчанския митрополит Гавриил.
В деня, когато отбелязваме 150 години от безсмъртния подвиг на Ботевата чета, Ботевград и Скравена отново показват, че паметта не е просто спомен, а жива връзка между миналото и бъдещето.
А сред многото стихове, прозвучали в този ден, особено силно отекнаха думите на Георги Северов:
БОТЕВ
За свободата на народа си венчан,
той тръгна през несгоди и угрози –
титан духовен, някакъв вулкан,
лава от копнежи и възторзи.
Беше хъш, поет, войвода бе,
пълен със мечти и със надежди...
И стана за България небе –
от там ни гледа строго и под вежди.
Над делника ни сив надвесен,
не само като някога – по жетва –
превръща всяка мъка в песен
и страданието – в саможертва.
Гневните му стихове във нас
отекват – във душите и сърцата –
гърми съдбовно неговият глас,
светкавици очите мятат...
Върха прегърнал, слял се с тоя връх,
легенда страшна и велика,
синоним на българския дух,
който към света за правда вика!
Източник: balkanec.bg
Няма добавени коментари