Хората протестират гневно, горят сметки, летят яйца, а идеята за национализация на ЕРП-тата се откроява доминиращо в исканията по площадите на страната. Няколко принципно важни забележки обаче трябва да бъдат изяснени и чути…
Някои икономисти и експерти са на мнение, че дори е нужно държавата да създава монополни структури, като им предоставя ексклузивни права за предлагането на определени (т. нар. „публични“) услуги. Оправданието за това е, че в някои сектори икономиите от мащаба и високите първоначални разходи правят предлагането по-ефективно, когато се извършва от един единствен производител (както е случаят с ЕРП-тата). В общи линии изводът на тези икономисти е, че в конкретни сектори държавата може да избере един единствен производител, да му даде лиценз (като по този начин го направи чист монополист и го лишава от каквато и да е конкуренция), като в същото време строго регулира този монополист, с цел предотвратяване на необосновано високи цени. Това всъщност е идеята зад лицензите на нашите ЕРП-та. Историята обаче категорично я отхвърля.
Голяма част от услугите, които днес се наричат „публични“ са били част от конкурентни пазари, преди държавата да ги монополизира. И отново са се превърнали в конкурентни, след като потребителите са разбрали, че нищо хубаво не се получава от монополите с държавна защита (справка – днешните сметки на протестиращите). През 1962 г. Джордж Стиглър и Клеър Фрийдланд не откриват никаква статистически значима разлика в цените и печалбите  велектрическия сектор на САЩ, преди и след установяването на държавни регулациина монополните пазари на електроенергия в Щатите за периода 1917-1932 г.
Това е така, защото монополите и политиците са в изначална, любовна (дори понякога „еротична“) симбиоза. Някои дори днес наричат това „братски капитализъм“. Без да имам съвсем конкретни доказателства за това, струва ми се, че България е типичен пример за този термин.
Много често, също така, алтернативните технологии не позволяват формирането на т. нар. „естествен монопол“, когато имаме конкурентен, свободен пазар. Например през 1888 г., когато три големи газови компании в САЩ са се опитали да се слеят и така да формират монопол,Томас Едисън е представил на света електрическата светлина. Тя „заплашва съществуването на всички газови компании“ и по този начин предотвратил формирането на чист монопол, въпреки високите постоянни разходи и икономиите от мащаба.
Историята е показала, че държавно създадените чрез лицензи, или други ексклузивни права монополи задушават иновациите и технологичното развитие, като в същото време създават непреодолими бариери пред навлизането на предприемаческия дух в тези сектори.
Да се върнем в наше време. Всички онези, които се обявяват „ЗА“ национализацията на ЕРП-тата трябва да са наясно, че държавния монопол не се различава съществено от частния.
Понижените цени (за замазване на очите на хората) ще бъдат компенсирани от по-високи данъци. Трябва все някога да разберем, че безплатен обяд няма. Проблемът не е във формата на собственост на монополиста (държавна или частна), а в самата същност на монопола. Докато го има него, нито сметките ще намалеят, нито ефективността ще се появи.
Нужно е спешно либерализиране на пазара и създаване на конкурентна среда.
От друга страна, последните събития не могат да не провокират въпроса за начина на ценообразуване от страна както на ЕРП-тата, така и на методологията, използвана от ДКЕВР. Вече разбрахме, че последната от 10 години не е променяна, но може ли все пак обществеността да разбере кое е това, което не е променяно ? Или политиците пак ще потулят фактите около „братския капитализъм“. Защото, например в едно свое интервю, Валентин Николов (Изпълнителния директор на АЕЦ Козлодуй) от 29.01.2013 г. заявява, че постигната цена на общия търг на електроенергия е 64.46 лв./мегаватчас електроенергия. Това означава, че имаме спад от около 10% на пазара на едро. В същото време обаче, цената на дребно скочи с 13.6%.
Това е възможнос единствено и само с помощта на ДКЕВР.
С други думи – ако цената на пазара на едро пада, а на пазара на дребно се покачва, като целия процес би следвало да е регулиран от ДКЕВР, то значи държавата е позволила на ЕРП-тата да увеличат приходите си. Ето тези моменти имат спешна нужда от разяснение от страна на политиците. Иначе, ние, гражданите, можем априорно да приемем, че политици и монополи „си пият ракията заедно“. Е, тогава защо да ги третираме различно ?
В заключение, ако някой политик ви каже, че национализацията на ЕРП-тата ще реши проблема, имайте предвид, че той или е популист (и се опитва да спечели доверието ви), или е сляп привърженик на болшевиките (което означава, че е пропуснал около век прогрес в икономическата мисъл).
Само и единствено либерализацията и конкуренцията могат да подобрят ситуацията в средно- и дългосрочен период.
В кратък срок обаче, ДКЕВР има много да обяснява на обществото, тъй като очевидно държавата е позволила случването на завишените цени (и съответно сметки). Или както е казал мъдрецът – „Не е луд този, който яде зелника, а този, който му го дава“. В никакъв случай не адвокатствам на ЕРП-тата. Даже напротив. Но ми се струва, че държавата тук играе ролята на лудия.


Източник: www.argumenti-bg.com