Умишлено източване е причината за ликвидацията му, смята дългогодишният ръководител  Николай Съйков

Заводът с 55-годишна история „Металообработване и зъбопроизводство”АД в Ботевград предстои да бъде обявен в ликвидация. На насроченото за 29 септември 2016г Общо събрание на акционерите ще присъства и дългогодишният му изпълнителен директор Николай Съйков. Основните акционери  в завода са поляците Пьотр Чех и Виеслав Мужиа които държат над 90% от акциите, а 98 бивши служители държат близо 4%. Предвижда се ликвидатор на завода да бъде прокуриста Стефан Нойков,а самата ликвидация да бъде осъществена в рамките на 9 месеца.
 
Г-н Съйков, как ще коментирате ситуацията, която предвещава краят на един завод с дългогодишна история?
Темата е повече от емоционална за мен. Тя е достатъчно тежка и отговорна. В продължение на повече от две години нямам информация за това, как работи фирмата, нямам никакви данни за нейните резултати. До момента, в който бях в ”МЗ”АД, това бе 2014 година, работихме усилено, имахме  не лоши постижения, както по отношение на производство, така и по отношение на технологии. Направени бяха около 3 милиона лева инвестиции в рамките на 3-4 години. В това число се включва участието в два проекта по програма „Конкурентоспособност”.

Кой има интерес да бъде закрит един голям завод?
Това, че умишлено се затваря заводът е повече от очевидно. Въпросът е, че аз правя това заключение много късно. Ликвидацията на завода е безвъзвратна и няма как да бъде спряна. Връщайки се обаче назад във времето, в мен все повече остава убеждението, че като че ли това е било целта на Двамата поляци Пьотр Чех и Виеслав Мужиа. Те станаха собственици на акционерното дружество през 2008 г, което направи приватизацията в „Металообработване и зъбопроизводство” АД. Двамата придобиха собствеността на над 51% от акциите на дружеството. Идвайки в Ботевград и купувайки това предприятие, като че ли крайната им цел е била неговата ликвидация. Причината - заводът притежава немалко активи. Вероятно това нещо ги е поблазнило. В годините се случваха много неща, за които се упреквам, защото съм бил длъжен да ги забележа. Но така или иначе не съм ги забелязал, което е спомогнало за успеха на тяхното намерение.

За какво става дума?
Огромният процент от производствената програма се определяше от фирмата на тези двама човека –„Хермон” от Полша. На практика тя застана на входа и изхода на завода. Пьотр Чех и Виеслав Мужиа определяха ценовата политика. Повече от 80% от продукцията се реализираше през тях. Всяка седмица тир с 22 тона продукция се изнасяше. „МЗ”АД не оказваше влияние върху ценообразуването. „Хермон” бе основен наш партньор.

Кое според Вас е довело до катализиране на процеса по затваряне на завода в Ботевград?
В един момент инвестициите станаха много големи. Във всички случаи те не бяха по силите на този завод. Като, че ли това е бил вторият момент от схемата, която приложиха тези двама бизнесмени. Първата- източване чрез прехвърляне на печалбата в Полша и втората – чрез големи инвестиции, в резултат на което се целеше да се повишат активите на фирмата. В един момент през 2013 г, когато бе завършен вторият проект по „Конкурентоспособност”, чиято стойност бе в размер на 1,5 млн.лв, явно е настъпил за тях благоприятният момент. Започнаха действия по моето отстраняване и след това в продължение на две години и половина фирмата се управляваше първоначално от изпълнителния директор Пьотр Чех, а след това от прокуриста Стефан Нойков, за да се стигне до този момент през август 2016 да бъде обявено свикването на Общо събрание на акционерите за ликвидиране на дружеството.
Веднъж вече стабилизирахте състоянието за завода. Бихте ли припомнили?
Аз поех управлението на завода през 1994г. Тогава то беше фалирало. Ботевград имате 5 банки, а фирмата бе задлъжняла към всичките тях. Към данъчна служба и доставчици също имаше огромни задължения, към персонала също. Работехме постоянно под угрозата да ни бъде спрян тока. За година и половина, с управленския екип, който ръководехме, ликвидирахме всички задължения и изправихме завода на крака.

Каква е равносметката?
След 8 години съвместна работа, това е една брилянтна схема за довеждане на предприятието до това състояние. Ако предприятието е работило лошо, тогава аз питам, защо след отстраняването ми не бяха направени усилия да се подобрят отношенията между „МЗ”и „Хермон” Полша. Нищо подобно не се получи. Бих задал още няколко въпроса- Защо по думите на прокуриста на дружеството единствените задължения на фирмата са към „Хермон” Полша ( която е собственост на собствениците на „МЗ”) и това е достатъчен довод да бъде поискана ликвидация на завода. Защо след като те разполагат с всичко – с технологии, с капацитет, с непосредствено присъствие на пазара, не се направи никакво усилие, за да бъде решен този въпрос. Всички мои опити нашите взаимоотношения да бъдат поставени на една плоскост, бяха туширани в зародиш. Лошото, че това което сме направили през годините, сега ще бъде разграбено и унищожено. Ще бъде разграбено нещо, което е собственост на нацията. Двамата собственици безнаказано ще реализират това свое намерение.
.. и близо 67 работници остават без работа?
Аз , когато напуснах бяха 105 човека. През 2015 г направиха голямо съкращение. Очевидно още тогава започнаха реализиране на намеренията си.

Източник: В-к "Балканец"